Мърваци: Разлика между версии

По думите на големия познавач на [[Македония (област)|Македония]] [[Васил Кънчов]], посетил тези места през 1891 година: {{цитат|1=''Мърваците са изобщо едри човеци със здраво телосложение; те са много по-развити от околното тям население и в умствено отношение. Преди Руско-турската война цялото Мървашко се било отказало от гръцката църква и навсякъде имаше добри училища и хубави църкви. Понеже тая област взе най-деятелно участие в комитските чети подир войната, тя и най-много пострада от турските власти. Най-събудените селяни се съсипаха по Анадолските крепости, мнозина загинаха в смутовете и мнозина избягаха в България. И досега местните власти гледат най-недоверчиво на Мървашко и имат право, понеже това неселение е най-немирното в Източна Македония.''<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.228.]</ref>

Към края на XIX век името ''мървак'' започва да става [[Пейоративен|пейоративно]]. В тази връзка през 1893 година Атанас Шопов пише:{{цитат|1=''Днес названието "мървак" служи някак си за обида на хората, на които като, че не се иска да ги наричат мърваци. Когато искат да унизят, да докачат някого, казват му "мървак". Мърваците се срамуват да носят името си, което им се вижда долно, просташко, унизително.''<ref>Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 104.</ref>}}