Кузман Шапкарев: Разлика между версии

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в [[Пловдив]], столицата на новоосвободената [[Източна Румелия]]. Екзарх [[Йосиф I]] поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:

 

[[Файл:Kuzman Shapkarev.jpg|ляво|мини|Кузман Шапкарев]]

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|мъжката]] и [[Солунска българска девическа гимназия|девическата българска гимназия]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48]</ref> Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.</ref>