Психоанализа: Разлика между версии

Идеята за психоанализата е развита във [[Виена]] през 90-те на 19 век от [[Зигмунд Фройд]], [[невролог]], заинтересован от намирането на лечение за пациенти с невроза и хистерични симптоми. Фройд разбира за съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани, като резултат от консултантската си работа в детска болница, където забелязва, че много деца с [[афазия]], имат симптоми, които не са органично причинени.<ref>Stengel E., 1953, Sigmund Freud on Aphasia (1891), New York, International Universities Press</ref>

 

 

За известен период от време Фройд се опитва наред с новия си модел на психиката да запази по-старата теория. Той се убеждава напълно, че „отцепването“ на психични съдържания, често превърнати в симптоми, е дълбоко мотивирано, а не просто липса на [[комуникация]] между различни психични състояния. Той отдава и голямо значение на [[етиология]]та на хистерията, защото у него се засилва убеждението, че подобни защитни процеси са част и от психологията на обикновените нормални хора, които, макар да нямат симптоми, допускат грешки на езика, разказват [[виц]]ове и имат сънища. По време на първата фаза (до 1896) Фройд стига до дръзкото и тогава яростно оспорвано заключение, че етиологията на хистерията е психологическа, а не се корени в мозъка. Той започва да изгражда хипотезата, че хистерията има три основни детерминанти: психологическа травма, конфликт на афектите и разстройство в [[сексуалност|сексуалната]] сфера. Първата теория на Фройд за обяснение на хистеричните симптоми е така наречената [[теория за прелъстяване]]то. Откакто неговите пациенти се лекуват по този нов метод на „припомняне“ на инцидентите, че са били сексуално прелъстявани в детството, Фройд вярва че те наистина са били насилвани, което води по-късно до забравяне на тези спомени. Това води до неговата публикация с д-р Бройер през 1893 г., в която има представени случаи за лечение на хистерия.<ref>Freud S., Studies in Hysteria, vol. II, Hogarth Press, 1955</ref>

Психоанализата като наука се е утвърдила отдавна, а нейният създател Зигмунд Фройд е най-цитираната личност като цяло във всички науки<ref>http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2006/05/07/260797_doc_orlin_todorov_psihoanalizata_prohojda_u_nas_150/</ref><!-- В-к Дневник не може да е сериозен източник за такова твърдение! -->. Дори такъв голям критик като [[Йозеф Ратнер]] не може да не признае че:„ Във всеки случай е ясно, че психоанализата дълбоко повлиява всичките ни представи за човека и въздейства, така да се каже, върху всички области на човешката мисъл. Медицина, психология, психиатрия, възпитание, изкуствознание, историография, философия, религиознание, политика, поезия, социология, езикознание – всички те са плодотворно насърчени и подпомогнати от психоанализата“ <ref>Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005, стр. 29</ref>. Друг психоаналитик – [[Ерих Фром]], смята, че: „Тази теория беше радикална, защото тя атакува последната крепост на човешката вяра в собственото си всемогъщество и всезнайство, вярата в съзнателното мислене като краен факт на човешкия опит. Галилей лиши човека от илюзията, че Земята е центърът на света, Дарвин го лиши от илюзията, че е създаден от Бога…Фройд лиши човека от неговата гордост с разума му“<ref>Ерих Фром, Мисълта на Зигмунд Фройд – Величие и ограничения, изд. Захари Стоянов, стр. 171</ref>. В увода на своята книга от 1977 г. „Триумфът на психоанализата“ [[Пиер Дако]] казва:

 

 

== Критика ==