|
[[Симеон Радев]], съгражданин на Китанчев, го нарича:
{{цитат|1=...една от най-чистите, бих казал, най-светлите фигури на българската демокрация...<ref name="Радев 101"/>}}
[[Павел Делирадев]], деец на ВМОРО и [[Санданисти|санданист]], в биографията на [[Яне Сандански]], между другото пише и за Трайко Китанчев:
{{цитат|1=Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочани, Ресенско, на 1 септември 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнало сърцето и той починал на I август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37-годишен...<ref>[http://www.scribd.com/doc/47608518/Јане-Сандански-Yane-Sandanski Павел Делирадев, „Яне Сандански“, София, 1946, стр 8-9]</ref>}}
[[Петър Манджуков (революционер)|Петър Манджуков]] пише:
{{цитат|1=... Усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, председателят на Върховния македонски комитет в София, Трайко Китанчев от с. Подмочани, Ресенско, един безукорно честен човек, който по време на Стамболовата диктатура, обвинен в заговор, дълги години лежа в затворите (в IV и V участъци и в Черната Джамия в София и в окръжния затвор в Хасково) – та усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, Трайко Китанчев не можа да понесе тая гавра с родната му страна и с идеалите на македонците и през месец август 1895 година умря от разрив на сърцето.“<ref>Петър Манджуков, „Предвестници на бурята“ (Спомени), издава Федерацията на анархистите в България, София, 2013, стр 9</ref>}}
==Галерия==
|
