Пере Тошев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8811230 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8808972 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 50:
[[Симеон Радев]] казва за Пере Тошев:
 
{{цитат|1=Пере Тошев е, между най-големите македонски дейци, най-неизвестният. Той живя в самота и умря незабелязано. Неговият тих и меланхоличен образ е, обаче пълен с рядко и скъпоценно очарование. У никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство както у него.}}
 
[[Анастас Лозанчев]] пише за него за периода на създаването на ВМОРО през 1894 година: {{Цитат|1=Пере беше с оформени идеи, с оформени възгледи по революционните борби, които никой друг по това време немаше. Той беше стар революционер, участвал и с други македонски българи... в съединението на Северна и Южна България.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3</ref>}}
 
Деецът на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] [[Михаил Думбалаков]] пише за Пере Тошев:
 
{{цитат|1=Въплощение на чест, родолюбие, бохемство и доброта, Пере бе дал, в хармонично съчетание, всичко, което би трябвало императивно да съпътствува революционера. Но нещастният Пере никога не бе допущал, че той ще бъде използуван като мъртвец от грубо тенденциозната ръка на безчестни историци, които, в желанието си да хвърлят в забвение и сянка истинските водачи на революцията, изровиха труповете на скромни труженици и с дързост и истерика кощунстваха с имената на смирените редници на революционното дело.
 
Бедният прилепски даскал би потънал в земята от срам, ако някой някога му бе подхвърлил, че ще настъпи едно нахално и безотговорно време, когато пред имена на революционни водачи, като генерал [[Иван Цончев|Цончев]], полковник [[Стефан Николов (полковник)|Николов]], [[Борис Сарафов|Сарафов]], полковник [[Анастас Янков|Янков]], мичман [[Тодор Саев]], [[Тодор Лазаров]] и десетки други, щеше смутено да се оглежда името на познатия из софийските бирарии добряк, Пере Тошев.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 141 - 142.</ref>}}