Карпошово въстание: Разлика между версии

През 1683 година е създадена [[Свещена лига (1684)|Свещена Лига]] на Австрия, Полша, Венеция и по-късно Русия, за да устои на Османската империя.<ref name=":0">{{Cite book|title=A History of the Macedonian People|last=Katardzhiev|first=Ivan|publisher=Macedonian Review|year=1979|location=Skopje|pages=96|translator=Graham W. Reid}}</ref> Последната е победена в [[Битка при Виена|битката за Виена]] през 1683 г. и е принудена да се измъкне бързо от Централна Европа. Около 10 000 демобилизирани османски войници плячкосват Балканите, а [[Висока порта|Високата порта]] е принудена да увеличи данъчната тежест. Поражението и хаотична ситуация в [[Османска империя|Османската империя]] е създала широки социални смущения в централната част на Балканите, особено в регионите [[Скопие]] и [[Град Ниш|Ниш]], където се създават предпоставки за бунт.<ref>[https://books.google.com/books?id=EVoBAAAAMAAJ Mihailo Apostolski, Istorija na makedonskiot narod, Institut za nacionalna istorija, Skopje, Macedonia, 1969 p. 279]</ref> Показателен в това отношение е султански ферман от лятото на 1686 г. до висшите служители от левия ръкав на [[Румелия (област)|Румелия]], в който се говори за зачестилите действия на хайдутите по пътищата. Сред многобройните османотурски документи от това лято особено впечатление прави едно нареждане до [[кадия|кадиите]] на [[Костур (град)|Костур]] и [[Хрупище]], в което се казва, че са се събрали 4 до 5 байрака по 100 до 200 хайдути, които се движат открито, нападат села и градове, грабят, вземат хора в робство и че вече е станало трудно да се събират държавните данъци. През февруари 1687 г. австрийският император Леополд I изпраща [[манифест]] до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против турците и да застанат на страната на Австрия: {{цитат|''всички народи, които живеят в [[Албания]], [[Сърбия]], [[Мизия]], [[България]], [[Силистрия]], [[Илирия]], [[Македония (област)|Македония]], [[Рашка|Расция]], да подкрепят австрийците против Турция и с оръжие да се дигнат''|}}. През 1688 г. австрийските власти решават да пренесат военните действия на територията на Балканския полуостров и на 6 август австрийската войска преминава [[Сава (река)|Сава]]. На 8 септември [[Белград]] е в австрийски ръце, последван от [[Бръчко]], [[Шабац]], [[Баня Лука]] и [[Смедерево]]. Тежките поражения на османските войски вдъхват на местните християни вярата, че часът за освобождение е настанал. В продължение само на няколко години в българските земи избухват редица въстания, а широк размах получава и хайдушкото движение. На 25 октомври през следващата 1689 година [[Свещена Римска империя|австрийският]] клон на Свещената Лига под ръководството на генерал [[Йохан Норберт Пиколомини|Пиколомини]], достигна равнините на Скопие и е посрещнат с възторг от местните жители. В същия ден, Пиколомини започва отстъпление и на 26 октомври [[Опожаряване на Скопие|подпалва града]]. В писмо до своя главнокомандващ, Пиколомини пише:{{цитат|''Градът Скопие е голям кажи-речи колкото [[Прага]]. Той е без зидове и ровове. Намерих го изоставен и лишен от всички скъпоценности, но богато снабден със стоки.''|}}Скопие гори цели два дни, разрушен е в огъня, като някои смятат, че Пикколомини прави това поради невъзможността на своите войски да окупират и управляват град толкова далеч от своя щаб. В това време, като други източници твърдят, че той извършва това с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни заболявания.<ref>{{Цитат уеб|title=Денот што го турна Скопје во двовековен мрак – Нова Македонија|url=http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10249102423&id=14&setIzdanie=21819|archiveurl=https://web.archive.org/web/20141219224633/http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10249102423&id=14&setIzdanie=21819|archivedate=19 December 2014|accessdate=2015-12-27}}</ref>

В контекста на тези събития и по подобие на [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]], през октомври 1689 година избухва въстание в [[Кюстендилски санджак]] – в района между [[Кюстендил]], [[Пирот]] и Скопие. Според турския историк Силяхдар Фъндъклъ Мехмед Ага, а също и хронистите Рашид и Дефтердар въстаническият лидер с псевдоним Карпош първоначално е [[войвода]] в близост до Доспат в съвременна [[България]]. Още през лятото на 1689 година, надявайки се на помощта на австрийските войски, хайдути и [[войнуци]], водени от [[Страхил войвода]], вдигат оръжие в района на Северна Тракия между [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref>War and Society in East Central Europe: East Central European Society and War in the Pre-Revolutionary Eighteenth Century, [//en.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9la_K._Kir%C3%A1ly Béla K. Király], [//en.wikipedia.org/wiki/Gunther_E._Rothenberg Gunther Erich Rothenberg], Brooklyn College Press, 1982, pp. 319-320.</ref> За да да устоят срещу Страхиловия бунт, османците назначават Карпош за главнокомандващ на християнските помощни сили в района между [[София]], [[Велес]], [[Дойран]], [[Кюстендил]] и [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]]. Въпреки това, той се преминава на страната на противника и завладява [[Крива паланка|Крива-Паланка]] - крепост на Османската империя с шест оръдейни топа, която той е прави свой център. Бунтовниците укрепват и осигуряват втора отправна точка близо до [[Куманово]]. Не е ясно дали австрийците действително оказват помощ на въстаниците. Според съвременните Османски хроники и местните легенди, Карпош е известен като „кралят на Куманово“, титла, възложена на него император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който му изпраща красив калпак като подарък в знак на признание.<ref>[https://books.google.com/books?id=QaVnAAAAMAAJ Habsburgs and Ottomans between Vienna and Belgrade (1683-1739) Ivan Părvev p. 92]</ref> Вероятно е това да има съществено символично значение: от една страна Карпош влиза във васални отношения към австрийския император; от друга страна получава власт от същия този император. Според хронистът Мехмед Рашид:{{цитат|''През последните няколко години се появил и някой си проклетник, наречен Карпош, който водейки се с хайдути разбойници се провъзгласил за крал на Куманово и на неговото искане императорът на Австрия му изпратил калпак. Около него се били насъбрали голям брой хайдути отметници и много рая неверници''|}}.

На 26 април 1690 година Леополд I издава втори манифест, с който взема под защита [[македонци (нация)|македонския народ]]. Инициатори на неговото издаване са [[Марко Крайда]] от [[Кожани]] и [[Димитри Георгия Попович]] от [[Солун]]. Вторият манифест декларира:{{цитат|''приемаме благосклонно в цялост македонският народ във всеки един аспект под наша царска и кралска защита.''|}}. На 31 май 1690 императорът издава трети манифест, с който разширява опеката си над населението в Бъгария, Сърбия, Македония и Албания. Посочените земи остават провинции на Османската империя и манифестите на австрийския монарх нямат практически ефект след [[Карловицки договор|Карловацкия мирен договор]].