Пастирски кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8808157 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 32:
Вторият поход започва през [[май]] [[1320]] г. От къде точно започва и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други – че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:
{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до двайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}
На [[3 май]] групата навлиза в Париж, където застават пред двореца на краля и настояват той да застане начело на похода, но той отказва да говори с тях. Пастирчетата нападат затвора Шатле и плячкосват абатство Сен-Жермен-де-Пре, след което продължават на юг. Както преди, към кръстоносците се присъединяват и престъпници. Дрюон пише:
{{цитат|Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеници, монаси вероотстъпници, разбойници крадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, начело на които момчета и момичета се отдаваха на най-долен разврат, на най-порочни крайности, носещи разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой град да просят милостиня, бързо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.|}}
Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, [[Аквитания (регион)|Аквитания]]. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа [[Йоан XXII]] заклеймява дейността на Пастирчетата и ги отлъчва. Пастирчетата продължават към Гиана, Алби и [[Тулуза]], където се насочват срещу манастирите и дворците. В графство Каркасон са пресрещнати от армията на краля и местния граф и са разбити. Някои успяват да се измъкнат, но до есента на 1320 са изловени и избити.
| |||