Опидум: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8808131 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 8:
Опида в своята планировка и конструкция представляват смесица от техническите традиции на келтската култура и влиянието на средиземноморския свят. Те са разположени върху големи плата или възвишения, често естествено защитени. Укрепената площ е твърде голяма. Най-големият познат опидум се намира недалеч от селото [[Хайденграбен]] в Югозападна Германия и има площ 1500 хектара. Със значителна площ са и опида при село Манхинг в [[Бавария]] (380 ха), Завист при село Збрацлав, недалеч от [[Прага]] (175 ха) и др. Средно площта на опида е от 90 до 150 ха. Срещат се също и опида с по-малка площ, като например Старе Храдиско при с. Мале Храдиско в [[Моравия]] (37 ха).
[[Файл:KMM - Murus Gallicus.jpg|мини|Реконструкция на ''murus gallicus''в Манхинг]]
Всички опида имат специфична укрепителна система: галийска стена, ''murus gallicus,'' откривана нееднократно по време на археологически разкопки и описана от Цезар така: {{цитат|''Подреждат се на земята прави дървени стълбове на разстояние две стъпки един от друг. Тези стълбове се връзват от вътрешната страна и се покриват с дебел пласт земя. Разстоянието между стълбовете се запълва отпред с големи камъни. След подреждането на този пласт отгоре се строи следващия пласт по принципа на предишния. Това се повтаря, докато се постигне исканата височина на стената''|}}
Цезар харесал тази конструкция, оценявайки както функционалността ѝ, така и нейния естетичен вид — главно портите със застъпващите се крила и укрепени кули<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)., 1984.</ref>.
| |||