Прекопана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8809347 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8807895 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 72:
Преброяването от 1913 година показва 542 жители, това от 1920 - 106 семейства с 436 жители, а това от 1928 година - 423 жители. В същата 1928 година е преименувано на Перикопи.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1932 година в Прекопана има 95 българогласни семейства, от които 73 са с „изявено българско съзнание“.
 
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Съвременик от [[Черешница (дем Костур)|Чрешница]] си спомня:{{цитат|Те станаха комити ... поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си.<ref name="Шклифов-записи8,267">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 267.</ref>|}} След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото.<ref name="Шклифов-записи8,267"/>. По-унищожително е нападението на части на [[ЕЛАС]] на 21 август 1944 година. След като е обкръжена, обстрелвана с минохвъргачки и пушечен огън, Прекопана е частично запалена, превзета и плячкосана от партизаните. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като викат „''Да живее България!''“. В дните на погрома са избити 19 местни жители.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 270-272, 285.</ref>
 
В общинския съвет по време на войната влизат Пандо Кюрин, Търпо Запаренков, Никола Евефески, Илия Махаремов, Атанас Махаремов, Иван Ников, Михаил Николов, Сотир Георгеоров, Симо Запаренков, Петър Евефески.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.</ref>