Сърбохърватски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8810978 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8807763 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 12:
Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение). Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония (област)|Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]].
 
На въпрос към Вук Караджич от [[Измаил Срезневски]], как е станал книжовник, [[Вук Караджич]] отвръща: {{цитат|1=Но главната причина за това, че съм книжовник, ще остане завинаги Копитар. В това отношение на него съм задължен, ако не за всичко, то сигурно за много, за твърде много.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 22 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
 
Според сръбският изследовател Попович, {{цитат|1=Копитар още при първата си среща припознал в лицето на Вук не само писателя, способен да се обяви срещу всички словеносербски лисици и педанти, но и човека готов да се противопостави на руското влияние, с което да даде нещо чисто сръбско.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 24 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
 
След първите прояви на Вуковата реформа, в самото Сръбско княжество плъзнали слухове, че Вук Караджич бил австрийски агент, поради и което нововъведената буква ''j'', получила обидното прозвище ''[[копитарица]]''. През 1893 г. излизат и спомените на [[Стефан Веркович]] за разговора му с Янко Шафарик (племенник на [[Павел Шафарик]]). След като Веркович видял вуковите книги в библиотеката на Шафарик и в една от тях прочел ''Артиум либерариум ет философие докторис'' (на кирилица), попитал домакина си, какъв университет е завършил Вук, за да бъде доктор. Любезният му домакин отвърнал, че Вук е завършил университет при своя поп у Дробняците /в [[Херцеговина]]/, а като ''патент за дисертация му послужили псалтирът и часословът''. Веркович отново и още по-озадачен попитал, как човек без образование се е заел да бъде реформатор на такава колкото мъчна, толкова и деликатна работа, каквато е въвеждането на нова азбука за сърбите, на което Шафарик се изсмял и казал: {{цитат|1=Азбуката е измислена и съставена от Копитаря, а Вук е имал честта само да си тури под нея името.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 64 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
 
== Разлики между източния и западния вариант ==