Уикипедия

Даме Груев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8811159 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8807710 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 27:
През 1891 година е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър [[Христо Белчев]], но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и [[Прилеп (град)|Прилеп]], където учителства. Посветил се на изграждането на ВМОРО и привлякъл със себе си и Гоце Делчев в организацията. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се [[сръбска пропаганда в Македония]]:<ref name="spomeni">{{cite book |title= Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, записал Любомир Милетич |last= Милетич |first= Любомир |year= 1927 |publisher= &nbsp; |location= София |pages= 8 |url=http://www.strumski.com/biblioteka/?id=337 }}</ref>
 
{{цитат|1=...&nbsp;мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.}}
[[File:Miche Dame Efrem Babata.jpg|мини|250п|Първи ред: [[Дончо Щипянчето]], [[Мише Развигоров]], Даме Груев, [[Ефрем Чучков]], [[Атанас Бабата]]. Втори ред: [[Славчо Абазов]] (трети), [[Марко Секулички]] (четвърти). Делегати на [[Скопски конгрес на ВМОРО (1905)|Скопския окръжен конгрес на ВМОРО]], януари 1905 г., Кнежево]]
 
Ред 35:
През 1895 и 1896 година Даме Груев, като инспектор на българските училища в [[Солун]]ско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1897 година е делегат от Софийското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Междувременно се среща с министър-председателя на България [[Константин Стоилов]], който пише в писмо до агента в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]]:
 
{{цитат|1=Груев е бил действително в София и аз имах дълго свиждане с него. Моята цел беше да видя какво гонят тези господа, да им дам да разумеят, че не могат да налагат нам — на правителството — техните взглядове, и че ако искат да работят полезно, трябва да са в хармония с нас. Исках да ангажирам водителите на Организацията да работят с нас, защото аз мисля, че съществувание на Организация като средство за събужданието на народното чувство и като средство против нелоялните действия на противните нам пропаганди е нещо полезно. Вместо тая пропаганда да стои под влиянието на неотговорни хора със съмнителен патриотизъм и още по-съмнителен здрав разум, по-добре е да се намира под контрола на правителството. Груев ми изложи действително твърде откровено техните взглядове и положението на работите в Македония. Аз му изложих твърде категорически ясно моите идеи върху пропагандата. Той напълно се съгласи с това.<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 78</ref>.}}
 
През 1898 година османските власти го интернират в [[Битоля]], където впоследствие е назначен за учител в [[Битолска българска класическа гимназия|българската гимназия]] от [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО, заедно с [[Михаил Герджиков]], [[Петър Мартулков]] и други.
Ред 48:
===Последни години===
През 1904 година Даме Груев председателства [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода [[Мицко Кръстев]], но е освободен със съдействието на [[Григор Соколов]], след преговорите му с [[Пере Тошев]]. През лятото на 1905 година ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието&nbsp;– [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]]. Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията&nbsp;– т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 година Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията. Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с [[Пере Тошев]], а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В спомените си за този период войводата [[Милан Матов]] пише:
{{цитат|1=Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: “Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род.<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_3.htm Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941, Димитър Гоцев, Изд. на БАН, София, 1983 г.]</ref>}}
[[File:BASA-1782K-3-210-1-Dame Gruev.jpg|мини|250п|Убитият Даме Груев]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Даме_Груев“.