Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

 

Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. Не е е ясно какво е станало с другите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на [[Лясковски манастир|Петропавловския манастир]] Софроний.

 

== Въстание на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България 1737 г. ==

 

За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). Към 20 юли владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в [[София]] на 21 август 1737 г. зад църквата "[[Света София (София)|Света София]]", в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити около 350 [[София|софийски граждани]], свещеници, монаси и хора от околните села, сред който: свещеник Йоан и иподякона Атанасий от черквата "Св. Петка Самарджийска", предстоятелят на храма от "Св. Николай" иконом Геолги, свещеника Димитър и игумена на Кладнишкия манастир, случайно оказал се там, предстоятелят на "Света Параскева" поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, книжовника Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, игумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, монаха от Драгалевския манастир Евтимий, поп Стоица от с. Хрельово, брат му Петър и още 8 други селяни. Движението на българите е потушено и много семейства от Западните български земи заедно с патриарх Арсений ІV бягат в [[Банат]].

 

== Въстание във Видинско през 1773 г. ==

В 1787 г. се вдига въстание в Русенско и Добруджа.

 

В този период бунтовете и хайдушките брожения не престават, в:

 

 

== Бележки ==

<references />

 

{{Български въстания срещу османската власт}}