Уикипедия

Ресен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8810980 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8807531 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 28:
В XV век в ''Ресна'' са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] минава през града и в 1848 година описва Ресен в книгата си „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ така:
 
{{цитат|1=''Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на [[Свети Георги (Ресен)|Свети Георги]] и гръцко училище.''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.]</ref>}}
 
Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.]</ref>.
 
Трайче Радев, баща на [[Симеон Радев]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_10.html Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994]</ref>, праща през 1867 година писмо до вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“:
{{цитат|1=До сега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденье йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градотъ ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи.<ref>Йорданът Иванов. Българите в Македония. София, 1917 г., стр. 318.</ref>}}
 
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/29|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители [[мюсюлмани]], 1600 [[българи]] и 160 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87.</ref>
Ред 47:
С бунта на майор [[Ахмед Ниязи бей]] в Ресен на 6 юли 1908 година започва [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в [[Османска империя|Османската империя]]. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
 
{{цитат|1=Правителството без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви този въпрос да бъде разрешен справедливо. От Бълг. конституционен клуб.<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.</ref>}}
 
=== В Сърбия и Югославия ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ресен“.