Сърбохърватски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807763 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807529 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 12:
Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение). Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония (област)|Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]].
На въпрос към Вук Караджич от [[Измаил Срезневски]], как е станал книжовник, [[Вук Караджич]] отвръща: {{цитат|
Според сръбският изследовател Попович, {{цитат|
След първите прояви на Вуковата реформа, в самото Сръбско княжество плъзнали слухове, че Вук Караджич бил австрийски агент, поради и което нововъведената буква ''j'', получила обидното прозвище ''[[копитарица]]''. През 1893 г. излизат и спомените на [[Стефан Веркович]] за разговора му с Янко Шафарик (племенник на [[Павел Шафарик]]). След като Веркович видял вуковите книги в библиотеката на Шафарик и в една от тях прочел ''Артиум либерариум ет философие докторис'' (на кирилица), попитал домакина си, какъв университет е завършил Вук, за да бъде доктор. Любезният му домакин отвърнал, че Вук е завършил университет при своя поп у Дробняците /в [[Херцеговина]]/, а като ''патент за дисертация му послужили псалтирът и часословът''. Веркович отново и още по-озадачен попитал, как човек без образование се е заел да бъде реформатор на такава колкото мъчна, толкова и деликатна работа, каквато е въвеждането на нова азбука за сърбите, на което Шафарик се изсмял и казал: {{цитат|
== Разлики между източния и западния вариант ==
|