|
== Оценки ==
Полковник [[Славейко Василев]] описва Стамболийски, по времето когато последният е военен министър. Василев е негов земляк и съученик, както и началник на канцеларията му, когато той е министър на войната. Същият участва в преврата на 9 юни и е организатор ареста на сваления министър-председател. {{цитат|1=''Близък по служебно положение до Стамболийски, аз имах възможност непосредствено да наблюдавам моралния му облик. Суетен и позьор, страстен журналист, неслужил нито един ден на военна служба, съвършено непосветен във военните въпроси, той изобщо не се интересуваше от всичко онова, което засягаше българската армия. Като военен министър той дори нямаше най-обикновеното търпение да изслушва началниците на разните отдели, даже и по най-важните въпроси. Към всичко се отнасяше с оскърбително лекомислие, употребявайки времето си в празни разговори. Най-вече с жени, които често посещаваха министерството и бяха станали, със своята дръзка нахалност, нетърпими за всички служащи, свикнали на по-друг ред, дисциплина и трудолюбие... Александър Стамболийски не беше човек със здрав личен морал. Тогава, когато той бълваше огън и жупел срещу софийския Содом и Гомор, в същото време се отдаваше на най-префинен разврат и оргии. Всичко това е много добре известно, за да се напомня повече.''<ref>Спомените на полковник Славейко Василев за деветоюнския преврат и убийството на Александър Стамболийски, [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=755:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Цоча Билярски, 24 април 2010.]</ref>}}
Според британския пълномощен министър в София [[Уилям Ърскин]]:
{{цитат|1=''Най-важното събитие през изтеклата година бе свалянето на земеделското правителство... Тъй като земеделското правителство бе съставено предимно от полуобразовани демагози, на които липсваше всякакъв административен опит, естествено то допусна много грешки, като много от нормативните актове бяха набързо замислени и опорочени от класова омраза... Самият г-н Стамболийски надвишаваше значително своите колеги, тъй като притежаваше властна натура, бърз интелект и голяма енергия. Той обаче не търпеше критика, в методите му имаше деспотични елементи и не беше в състояние да прецени необходимостта от умереност към неговите политически противници и опасността, криеща се в опита да управлява страната единствено в интерес на селяните... Неговото сваляне фактически се дължеше главно на незаконното арестуване и хвърляне в затвора на буржоазните ръководители през предшестващата година, което сплоти опозицията и я убеди, че всяка насилническа проява може да бъде преодоляна само с подобни средства...''<ref>Из годишния доклад за 1923 г. на британския пълномощен министър в София Уилям Ърскин, 5 май 1924 г.</ref>}}
== Библиография ==
|
