В XIX век основният поминък на крупничани е земеделието - отглеждане на памук, тютюн, дини и зеленчуци.<ref name="ЕПК 475"/> В средата на века [[Неофит Рилски]] описва селото така:
{{цитат|1=Крупник тука що се споменуваест едно село големо в Джумалийската кааза, което е било некога [уви!] митрополия на български митрополити (каквото ще се назначи в следующем со свидетелство). Но по време, като си изменили верата тамошните християние и прияли мохамеданството, днес нема ни един христянин в него. И замечателно е защо тия крупничанье турци най-враждебни са от другите турци и непримирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствувтат и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне, от които (обичаи) и еще много содержаават неизменни и в отоманствотото си. И от това се познава явно колко велико влияние има религиозний дух над человечествотото!<ref>Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини </ref>}}
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
{{цитат|1=Крупник, село по същата посока, 1/2 час по на Ю от [[Симитли]]я. Разположено в едно долище до друма. От тук надолу пътят става твърде тесен и стръмен, какъвто е в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]]; особено лошав е пътят до [[Кресна|Крива ливада]], 1 час на Ю от [[Стара Кресна|Кресна]]. Къщи 120, помаци. И тук се сее добър тютюн; има и градини.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.]</ref>}}
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Крупник'' (''Крупникъ'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 660 [[българи]]-[[мохамедани]] и 65 цигани<ref>{{cite book
