Мелник: Разлика между версии

В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ за Мелник:

 

 

Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 1200 къщи, а жителите му „говорят на гръцки, но са цивилизовани и трудолюбиви“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 67 | isbn = 9549926583}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Меленик'' (Mélénik) живеят 3600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ в 1873 година в Мелник има 1030 домакинства – 650 [[мюсюлмани]], 2000 българи и 560 гърци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.140 – 141.</ref>

 

В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Мелник:

 

[...] Престарял град е Мелник; в него има 45 древни църкви, гръцки. Само в „Св. Пантелеймон“ до 1885 г. имало изображения със славенски надписи. Къщите му са високи, оригинални; наместо улици служат потоци и суходолици, които във време на дъжд притичат бурни и спират всяко съобщение. Затуй дюкяните са твърде остроумно сградени: 4 м. високо от улицата – порой – е вратата; до тях се стига чрез подемни мостове, с които е снабден всеки дюкян. Мелник е едничкият град по цяла Македония, дето се говори по къщи гръцки. Отде се взеха гърците, споменах по-горе; но затова пък цялата околия е чисто българска. Всички в града знаят български; по пазаря говорят български. Много българе е погълнал тоя град и още поглъща. Има 3 гръцки училища със 7 учителя и 345 ученика. Българското училище едва брои 45 ученика. Броят на къщите е до 850: 200 тур., 300 гърц., и 350 бълг.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22 – 23.]</ref>}}

През 1916 година по време на [[Първата световна война]] професор [[Васил Златарски]], като участник в [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научно-разузнавателната мисия]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавия]], организирана от Щабът на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

 

 

В годините 1913 – 1925 Мелник е [[околия|околийски]] център. Градът остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. Занаятите и търговията замират, а болестта [[филоксера]] опустошава лозовите масиви. Като основен поминък на населението се запазва земеделието.<ref>„Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.560.</ref>