Разлика между версии на „Константин Иванов Робев“

м
интервал; козметични промени
м (Премахната редакция 8810667 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
м (интервал; козметични промени)
'''Константин (Кочо) Иванов Робев''' (понякога фамилията е назовавана и като '''Робе''') е български лекар и общественик от ХХ век.
 
== Биография ==
Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в [[Австрия]] и заедно със своя близък състудент [[Константин Чилов]] завършва медицина във [[Виенски университет|Виенския университет]] през 1925 година.
 
Завръща се в родната [[Битоля]] и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в [[Мариово]].
 
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}}
 
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател [[Христо Светиев]]<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>.
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}}
 
При налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]].
 
== Фамилия ==
 
Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Ангелов Робев]] (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907, загинал като секретар на прилепската чета на ВМОРО), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).
{{Робеви}}