Лазар Томов: Разлика между версии

== Биография ==

Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в [[Разлог|разложкото]] село [[Годлево]], тогава в Османската империя. През 1896 година завършва педагогическо училище в [[Кюстендил]], където учи заедно със съселяните си [[Димитър Попиванов]], бъдещ музикален деец и [[Симеон Попконстантинов]], който му е братовчед и също активист на ВМОРО. В гимназията организират младежко македонско дружество.<ref name="Разложки светилници">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://razlog-bg.com/vestnici/daskalov.pdf | заглавие = Симеон Попконстантинов | достъп_дата = 2015-01-24 | фамилно_име = Попова | първо_име = Росица К | дата = 2005-06-15 | труд = Разложки светилници, стр. 4 | издател = Инициативен комитет - гр. Разлог | език = | цитат = }}</ref> След завършването си учителства в [[Разлог|Мехомия]] и става член на първия революционен комитет на ВМОРО в града. След това преподава и в [[Банско]] и Мехомия, а по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на чета в Разложко.

[[FileФайл:BASA-417K-1-54-1-Lazar Tomov.JPG|мини|250п|Томов като училищен инспектор в Неврокоп.]]

[[FileФайл:Kocho Molerov Petar Georgiev and Lazar Tomov IMARO Bansko.jpg|мини|250п|[[Кочо Молеров]], [[Петър Георгиев (Годлево)|Петър Георгиев]] и Лазар Томов.]]

През 1904 година завършва философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], след което се прехвърля в [[Сяр]], където учителства в [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на [[Серска група|Серската група]], заедно с другите делегати на комитета [[Атанас Саев]] и [[Владимир Благоев]] се противопоставя на [[Яне Сандански]] и опитите му да разцепи ВМОРО.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 490.]</ref> Делегат е от [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилски конгрес]] от 1905 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/32.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 371.]</ref>

Преследван от властите, бяга в България и е учител в [[Бургас]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр<ref>Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.</ref> и [[Скопие]].

[[FileФайл:BASA-417K-2-8-1-Lazar Tomov.JPG|мини|250п|Лазар Томов като млад]]

[[FileФайл:Ilinden Organisation 14 April 1942.jpg|мини|250п|Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов]]

На 23 май 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|навлизането на българските войски във Вардарска Македония]] Томов се завръща в [[Скопие]], където носи знамето на дружеството [[Вардарски юнак]], което е опазил след неговото закриване през 1918 година<ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21</ref>. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва: {{Цитат|Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7</ref>}}

== Бележки ==