Влюбеният Шекспир: Разлика между версии

''Влюбеният Шекспир'' спечелва седем награди [[Оскар]], вклчително за Най-добър филм, Най-добра актриса ([[Гуинет Полтроу]]) и Най-добра поддържаща актриса ([[Джуди Денч]]).

 

[[Уилям Шекспир]] ([[Джоузеф Файнс]]) е беден драматург за [[Филип Хенслоу]] ([[Джефри Ръш]]), собственик на театър Роза през 1593 г. в Лондон. След като научава, че любимата му го [[прелюбодеяние|мами]] с неговия покровител, Шекспир изгаря новата си [[комедия]], ''Ромео и Етел, пиратската дъщеря'', пренаписвайки я като [[трагедия]] ''[[Ромео и Жулиета]]''. Страдайки от загуба на музата, той не може да завъши пиесата, но започва прослушвания за Ромео. На един младеж на име Томас Кент е дадена ролята след като впечатлява Шекспир със своето изпълнение и с любовта си към неговите предишни творби. Кент всъщност е Виола де Лесепс ([[Гуинет Полтроу]]), дъщерята на богат търговец, която жеклае да играе, но тъй като на жените е забранено да се появяват на сцената тя трябва да се дегизира.

 

След като Шекспир открива истинската идентичност на своята звезда той и Виола започват страстна тайна афера. Вдъхновен от нея Шекспир пише бързо и се възползва от съветите на дараматуга и приятелски съперник [[Кристофър Марлоу|Кристофър 'Кит' Марлоу]] ([[Рупърт Еверет]]). Шекспир и Виола знаят обаче, че техният романс е обречен. Той е женен, макар и от дълго разделен от съпругата си, а родителите на Виола са уредили нейния годеж за Лорд Уесекс ([[Колин Фърт]]), аристократ, който се нуждае от пари. Когато Виола е призована в двора на кралица [[Елизабет I]] ([[Джуди Денч]]), Шекспир си слага женска дегизировка, за да я придружи като нейна братовчедка. В двора той убеждава Уесекс да заложи £50, за това че пиеса не може да улови природата на истинската [[любов]]. Ако ''Ромео и Жулиета'' е успех, Шекспир като драматург ще спечели парите. Кралицата, която се наслаждава на пиесите на Шекспир, се съгласява да бъде свидетел на облога.

 

 

Тилни пристига в театъра с Уесекс, който е предположил местоположението на новата си съпруга. Тилни планира да арестува актьорите и публиката за неприличие, но присъства кралицата. Въпреки че познава Виола кралицата не я издава, а заявява, че ролята на Жулиета се играе от Томас Кент. Обаче дори и кралица не може да прекрати законен брак и затова нарежда на „Кент“ да доведе Виола, за да може тя да отплава с Уесекс за колонията [[Вирджиния]]. Кралицата също заявява, че ''Ромео и Жулиета'' достоверно е изобразила истинската любов и затова Уесекс трябва да плати на Шекспир £50, точната сума, която е необходима на Шекспир, за да купи дял в трупата [[Мъжете на лорд шамбелана]]. След това кралицата казва на „Кент“ да напише нещо малко по-весело следващия път за Дванайсета нощ.

Виола и Шекспир се разделят, предадени на съдбите си. Филмът завършва като Шекспир започва да пише ''[[Дванайсета нощ]]'', представяйки си любимата си, излязла на брега в една странна страна след корабокруение и размишлявайки “Защото тя ще бъде моя героиня завинаги и нейното име ще бъде... Виола, силна млада жена корабокрушенка, която се маскира като млад мъж.”

 

 

Основният източник за много от действието във филма е ''[[Ромео и Жулиета]].'' Уил и Виола изиграват известните сцена на балкона и в спалнята; подобно на Жулиета, Виола има остроумна бавачка и е разделена от Уилям от бездна на дълга (макар и не семейната вражда на пиесата: „двете семейства“ на ''Ромео и Жулиета'' са предполагаемо вдъхновени от двата конкуриращи се театъра). В допълнение, двамата любими са по равно „пресечени от звездите“ — в крайна сметка не им е предопределено да бъдат заедно (тъй като Виола е от богато и социално амбициозно търговски потекло и ѝ е обещано да се омъжи за лорд Уесекс, докато Шекспир е беден и вече женен). Има също Розалин, в която Уил е влюбен в началото на филма.

* Шекспир написва сонет на Виола, който започва с: "Shall I compare thee to a summer's day?" (“Да те сравня ли с летен ден?“, от сонет 18).

* Шекспир казва на Хенслоу, че все още му дължи за „един джентълмен от Верона“, отнасяне до ''[[Двамата веронци]]'', част от която виждаме също да се играе пред кралицата по-късно във филма.

 

 

Споменава се също последната недовършена пиеса на Марлоу ''[[Клането в Париж]]'' в сцена, в която Марлоу ([[Рупърт Еверет]]) иска плащане за последния акт на пиеса от [[Ричард Бърбидж]] (Мартин Клунс). Бърбидж обещава да плати на следващия ден и затова Марлоу отказва да се раздели със страниците и заминава за Дептфорд, където е убит<ref>{{Cite web|author=Greenwich 2000 |url=http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |title=Greenwich England: Deptford |publisher=Wwp.greenwich2000.com |date=2010-01-05 |accessdate=2010-07-05}}</ref>. Единствения оцелял текст на ''Клането в Париж'' е недатирано кварто, което е твърде кратко, за да представлява цялата оригинална пиеса и по всяка вероятност е реконструкция по памет от актьорите, които изиграват творбата.<ref>{{cite book|last=Probes|first=Christine McCall|title=Placing the plays of Christopher Marlowe: Fresh Cultural Contexts|editor=Deats, Sara Munson; Logan, Robert A.|publisher=Ashgate|location=Aldershot, England|date=2008|pages=149|chapter=Senses, signs, symbols and theological allusion in Marlowe's ''The Massacre at Paris''|isbn=0754662047}}</ref>.

Уил е показан да подписва документи многократно, с много сравнително нечетливи подписи. Това се отнася до факта, че съществуват няколко версии на подписа на Шекспир и във всяка от тях той изписва името си по различен начин.

 

<references/>

 

{{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}}

{{Сателит за най-добър филм}}

[[Категория:Филми от 1998 година]]

[[Категория:Американски биографични филми]]