Разлика между версии на „Война“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
интервал
м (век; козметични промени)
м (интервал)
</ref>
 
Според Уилям Рубинщайн, „''Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост .... през 1826 [[Шака Зулу|Шака]] с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето [[Ндвандве]]. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: 'всички са били избити'“''.<ref>Rubinstein, W. D. (2004). ''[http://books.google.com/books?id=nMMAk4VwLLwC&pg=PA22&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Genocide: a history]''. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8</ref> Исторически, повече от една трета от мъжете от племето [[Яномамо]] са умрели във война.<ref>Keeley, Lawrence H. ''War before civilization: The myth of the peaceful savage'', Oxford University Press, USA, 1996.</ref> Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.<ref>''Yanomamo: The Fierce People'' (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)</ref>
 
В Западна Европа от края на 18 век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.<ref name=War>[http://www.ralphmag.org/CG/world-war-one2.html World War One --- A New Kind of War | Part II], From ''14 – 18 Understanding the Great War'', by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker</ref>
 
=== Поведенчески теории ===
Някои [[Психология|психолози]], например Е. Дърбан и [[Джон Боулби]], считат, че на човек по природа е свойствена [[Агресия (психология)|агресията]].<ref>Durbin, E.F.L. and John Bowlby .''Personal Aggressiveness and War'', 1939.</ref> Тя поражда [[сублимация]] и [[Проекция (психология)|проекция]], когато човек превръща своето недоволство в [[предубеждение|предубеждения]] и [[ненавист]] към други [[раса|раси]], [[религия|религии]], [[нация|нации]] или [[идеология|идеологии]]. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната е неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.
 
[[Зигмунд Фройд]] счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.