Георги I Тертер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки
м интервал; козметични промени
Ред 26:
}}
 
'''Гео̀ргиГео̀рги I ТѐртерТѐртер''' (често наричан неправилно Георги Тертер I) е [[цар на България]] в периода 1280 – 1292.
 
== Възцаряване ==
Ред 55:
 
== Семейство ==
Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с [[Мария Тертер|Мария]], която според [[историк]]а [[Пламен Павлов]] е дъщеря на [[деспот]] [[Яков Светослав]] <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен, „''Търновските царици''“, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> . От този брак са и трите му деца – син и две дъщери:
* [[Тодор Светослав]] († 1322) български цар (1300 – 1322) ∞ 1). Брак с [[Ефросина (съпруга на Теодор Светослав)|Ефросина]], дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От нея има син [[Георги II Тертер]]∞ 2). Брак с [[Теодора Палеологина]], от която няма деца;
* [[Анна Тертер]] († след 1304) ∞ 1). Брак, омъжена за [[Стефан II Милутин]], [[крал]] на [[Сръбско кралство|Сърбия]], от който има поне две деца – [[Стефан Дечански]] и [[Анна Неда]]; ∞ 2). Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес. От втория си брак се предполага, че също има неизвестни по брой и пол деца;
* [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], омъжена за [[Чака]].
 
Вторият брак на Георги I Тертер е с [[Кира-Мария Асенина|Кира-Мария]], дъщеря на българския цар [[Мицо Асен]]. От този брак царят няма деца, той е кратковременен и нежелан от [[църква (институция)|ЦъркваЦърквата]]та и народа, като само след 4 години Георги I Тертер успява да върне от византийско заложничество първата си съпруга и престолонаследника Теодор Светослав.
 
Георги I Тертер е брат на крънския [[деспот]] [[Елтимир]] (или Алдимир).
Ред 68:
* [http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan21.html#AT ''Terter family''], genealogy.euweb.cz
 
== Източници ==
<references/>
 
== Литература ==
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., 1999.
* Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на Средновековна България VII-XIV век. С., 1999, 537 – 540.