Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии

В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река Дунав и я минира.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, С.,1986, Хроника на войната, с. 7,8,9,10</ref> Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/[[22 юни]] [[Долнодунавски отряд|Долнодунавският отряд]] под командването на генерал-лейтенант [[Аполон Цимерман]] [[Десант при Галац|форсира р. Дунав между Галац и Браила]], като впоследствие заема [[Северна Добруджа]].<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.</ref> На 12/[[24 юни]] руската [[артилерия]] започва да обстрелва [[Русе]] и [[Тутракан]], с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район.

На 15/[[27 юни]], руски части (командир, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]), извършват [[Битка при Свищов|десант през р. Дунав при Зимнич-Свищов]]. Създаден е сигурен [[плацдарм]]. Инженерните части (командир генерал-майор [[Александър Деп]]) построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] при [[Свищов]] и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 10,87,134,162</ref> В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус (командир [[Осман паша]]) да се предвижи в направление [[Видин]]-[[Никопол]] и атакува флангово от запад руските сили. На [[Източнодунавска армия|Източнодунавската армия]] от района на ''[[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен]]'' (командир Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]) е заповядано да застраши от изток руските сили.

* Урланис Б.Ц., Войны и народонаселение Европы, М., 1960