Ричард Франсис Бъртън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807706 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| име-оригинал = Richard Francis Burton
| категория = пътешественик
| описание = британски
| портрет = Richard Francis Burton by Rischgitz, 1864.jpg
| портрет-описание = Ричард Бъртън, 1864 г.
Ред 12:
| вложки =
| още =
| брак = Изабел Аръндел Гордън
| деца =
| подпис =
Ред 20:
Пътува сам и дегизиран до [[Мека]], превежда ''[[Хиляда и една нощ|„Хиляда и една нощ“]]'' и ''[[Кама Сутра|„Кама Сутра“]]'', пътешества с [[Джон Хенинг Спик]], за да открият [[Велики африкански езера|Големите езера]] на Африка и изворите на [[Нил]], посещава с [[Брайъм Йънг]] [[Солт Лейк Сити]], пътешества и пише много. Неговите трудове обстойно критикуват колониалната политика на [[Британската империя]].
Бъртън е [[капитан]] в армията на [[Британска източноиндийска компания|Източноиндийската компания]] като служи в [[Индия]], а по-късно участва и в [[Кримската война]]. След това е ангажиран от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] да изследва източното крайбрежие на Африка, като той е първият европеец, който вижда езерото [[Танганайка]].
== Произход и образование (1821 – 1851) ==
Роден е на [[19 март]] [[1821]] година в [[Торки (Англия)|Торки]], [[Девън]], [[Англия]],<ref>В своята автобиография погрешно твърди, че е роден в семейното имение Баръм Хаус – вижте Lovell, Mary S. „A Rage to Live“, Abacus, 1998, стр. xvii</ref> в семейството на полковник Джоузеф Бъртън и Марта Бейкър. През 1825 семейството се премества да живее в [[Турс]], [[Франция]]. От 1829 учи в подготвително училище в [[Ричмънд (Северен Йоркшър)|Ричмънд]], [[Съри]], като през следващите години често пътува до Франция и [[Италия]]. От малък показва интерес към езиците и бързо научава [[Френски език|френски]], [[Италиански език|италиански]], [[Неаполитански език|неаполитански]] и [[латински език]], както и няколко [[диалект]]a. По време на детството си Бъртън е често сред [[цигани]] и мнозина смятат, че
Постъпва в [[Тринити Колидж (Оксфорд)|Тринити колидж (Оксфорд)]] през октомври 1842 г., но се оказва негоден за живота в [[Оксфорд]], от където е изгонен заради това, че призовава на дуел свой състудент, който му се е присмял на войнишките мустаци. Постъпва в армията на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] не за да бъде войник, а за да изследва живота и езиците на [[Ориент]]а. Започва да учи [[Арабски език|арабски]] самостоятелно още в Оксфорд и формално учи [[хинди]] в [[Лондон]]. Щом се озовава в [[Индия]] под командването на [[Чарлз Джеймз Нейпиър]], той удивително бързо овладява [[гуджарати]], [[марати]] и хинди, както и [[фарси]] и арабски. Смята се, че е говорел 29 европейски, азиатски и африкански езици и множество диалекти, което го прави свръх[[полиглот]].
Ред 47:
=== Търсене изворите на Нил (1856 – 1858) ===
[[Image:BurtonExploration.png|thumb|350px|Пътищата на Бъртън и Спик (1857 – 1858, червен пунктир), самостоятелното пътуване на Спик (1858, зелените точки) и Спик и Грант (1860 – 1863, виолетовите точка и тире)]]
През 1856 г.
От януари до март 1857 Бъртън посещава островите [[Пемба (остров)|Пемба]], [[Момбаса]], [[Танга]] и [[Пангани (окръг)|Пангани]] покрай източното крайбрежие на [[Африка]]. Изкачва се по река [[Пангани (река)|Пангани]] до планината [[Усамбара (планина)|Усамбара]] (2230 м). На 27 юни 1857, заедно с Джон Хенинг Спик от [[Багамойо]] (6º 30` ю.ш.) се изкачват по река [[Руву]], пресичат крайбрежната област [[Узарамо]], достигат на запад до подножието на платото [[Усагара]], откриват средното и горно течение на река [[Вами]], пресичат хребета Рубехо, продължават на северозапад и на 7 ноември достигат до [[Табора]]. В средата на декември тръгват на запад покрай реките [[Игомбе (река)|Игомбе]] и [[Малагараси (река)|Малагараси]] и на 13 февруари 1858 откриват езерото [[Танганика]] (34000 км<sup>2</sup>). През април изследват северната част на езерото, където откриват вливащата се в него река [[Рузизи]], а в северозападната му част откриват п-ов [[Убвари]].
На обратния път Бъртън се разболява и експедицията за дълго време се установява в Табора. Възползвайки се от това неочаквано задържане, Спик убеждава Бъртън да му разреши самостоятелен маршрут към северното езеро, което арабите назовават Укереве, а местните жители – Нянза. В началото на юли 1858 Спик с малък отряд тръгва от Табора и на 30 юли достига до дълъг и тесен залив, а на 3 август открива и самото езеро Нянза ([[Виктория (езеро)|Виктория]]). Твърденията на Спик, че е открил отделно езерото Виктория, водят до остър спор, но откритията на езерата под ръководството на Бъртън довеждат до следващи изследователски експедиции на Спик и [[Джеймс Огъстъс Грант]], на сър [[Самюъл Уайт Бейкър]] и на [[Дейвид Ливингстън]] и [[Хенри Мортън Стенли]].
Както се казва в изданието на ''Encyclopædia Britannica'' от 1911 година, отчетите на Бъртън до Кралското географско дружество и книгата му „''Езерните региони на Екваториална
== Дипломатическа и научна дейност (1861 – 1889) ==
През 1861 г. официално постъпва на дипломатическа служба като консул във Фернандо По, днес о-в [[Биоко]], [[Екваториална Гвинея]], като през същата година е първият европеец, който се изкачва на вулкана [[Камерун (вулкана)|Камерун]] (4070 м). По-късно служи в [[Сантус]], [[Бразилия]], [[Дамаск]] и [[Триест]]. Написва книги за всички тези места. Службата му в Дамаск ражда неговата „''Неизследвана
Множеството негови книги от този период са пълни с факти и язвителни забележки по адрес на неговите противници, но не успяват да станат много популярни. Както се казва в ''Encyclopædia Britannica:'' „''Бъртън няма чара на стила или въображението, който прави безсмъртен даден пътепис''“.
През 1863 г.
На [[5 февруари]] [[1886]] кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] му връчва Ордена на Свети Майкъл и Свети Джордж, т.е. посвещава го в рицарско звание.
Ред 69:
== Смърт (1890) ==
Бъртън умира в [[Триест]] рано сутринта на [[20 октомври]] [[1890]] година от [[сърдечен удар]] на 69-годишна възраст. След смъртта му
Изабел написва биография на съпруга си, която е документ за неговия всеотдаен живот.
Ред 113:
== Източници ==
{{brit11}} – [https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Burton,_Sir_Richard_Francis Burton, Sir Richard Francis]
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр.78 – 79.
* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, ''История открытия и исследования Африки'', М., 1973, стр. 172, 219 – 226, 279 – 280.
== Външни препратки ==
{{commonscat|Richard Francis Burton}}
*
* [http://etext.library.adelaide.edu.au/aut/burton_richard.html Онлайн издания на творбите на Бъртън]
* [http://www.miskatonic.org/history/burton-gordon.html Сър Ричард Франсис Бъртън и генерал Чалз Гордън Китаеца]
Ред 128:
[[Категория:Консули на Обединеното кралство]]
[[Категория:Английски писатели]]
[[Категория:Английски пътеписци]]
[[Категория:Британски преводачи]]
[[Категория:Хиляда и една нощ]]
[[Категория:Ориенталисти]]
[[Категория:Арабисти]]
[[Категория:Личности от Викторианската епоха]]
[[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]]
[[Категория:Членове на Британското кралско географско дружество]]
[[Категория:Английски атеисти]]
[[Категория:Починали в Триест]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]
| |||