Трета българска държава: Разлика между версии

|align=center| 1913 – 1915 [[Царство България]]||align=center| 111 837 ||align=center|'''+ 16 777 кв. км''' (при [[Балкански войни|Балканските войни]] отнета 7 565 кв. км [[Южна Добруджа]] и присъединени 24 572 кв. км по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] и [[Цариградски договор (1913)|Цариградския договор]]||align=center|4 800 150 (1913)<ref>[http://lib.sudigital.org/record/19005/files/SUDGTL-BOOK-2012-067.pdf Георги Марков, Българското крушение 1913, Издателство на БАН 1991 София, стр.225]</ref>||align=center|n.a. ||align=center|'''+''' 462 637 с присъединените [[Беломорска Тракия]], [[Пиринска Македония]] и [[Странджа]]|| align=center|n.a.

|align=center| 1915 – 1919 [[Царство България]]||align=center| '''114 425''' ||align=center|'''+ 2 588 кв. км''' присъединени по [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турската конвенция]] преди [[България в Първата световна война|Първата световна война]]||align=center|4 852 402 (1915)||align=center|n.a. ||align=center| '''+''' 52 352 в присъединените [[Димотика (дем)|Димотишко]] и [[Караагач (Одрин)|Караагачко]] <ref>[http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_2.htm Преброяване 1920 на населението в Западна Тракия от властите на Антантата в Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940, стр. 27]</ref> || align=center|n.a.

|align=center| 1919 – 1940 [[Царство България]]|| align=center| 103 429 ||align=center|''' – 3 431 кв. км''' отнети c [[Ньойски договор|Ньойския договор]] след [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ||align=center|4 846 971 (1920)||align=center| 6 077 939 (1934)||align=center|''' – 313 622''' от отнетите в 1919 г. държавни територии (64 509 в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], 36 491 в [[Струмица (община)|Струмишко]] <ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=579%3A-1919-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Общо население 101 000 – Цочо Билярски, Ньойският договор (1919)]</ref> и 212 622 в [[Беломорска Тракия]]<ref>[http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_2.htm Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940, стр. 27]</ref>) '''+ 308 191''' бежанци дошли до 1920 || align=center|'''+''' 1 230 968 (1920 – 1934) естествен прираст и заселени след 1920 бежанци

| align=center| 1940 – 1989 [[Царство България]] и [[Народна република България]]||align=center| 110 994 || align=center|'''+ 7 565 кв. км''' възвърнати по [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] преди [[България във Втората световна война|Втората световна война]]|| align=center|7 029 349 (1946)|| align=center|'''9 009 018''' (1989)<ref>[https://trakiaworld.com/c/balkani/Nay-opasniyat-problem-za-Balgariya-e-ne-tolkova-bednostta-kolkoto-demografskata-katastrofa- Юри Михалков, Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа, БГнес 1 март 2017]</ref>||align=center|'''+''' 419 075 население на [[Южна Добруджа]] <ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/ng/glava3.html Население на Южна Добруджа в 1938 – Николай Генчев, Външната политика на България 1938 – 1941, София 1998, Глава трета – Уреждане на добруджанския въпрос,]</ref>|| align=center|'''+ 1 919 300''' (1946 – 1989) естествен прираст на населението