Казимир Ернрот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
добавки
Ред 84:
Малко след преврата Ернрот получава принципното съгласие на Милютин да се върне в Русия, като му е дадена свобода да се споразумее с княз Александър за подходящия момент за това. Междувременно по настояване на Ернрот страната е разделена на пет области, които са поставени под контрола на петима руски офицери, назначени за извънредни комисари, които трябва да организират успешното за новия режим провеждане на изборите. Взети са мерки за ограничаване на опозиционния печат и са предприети масови политически чистки в държавната администрация. В страната е въведено военно положение и са създадени извънредни военни съдилища, които да преследват противниците на режима. Ернрот дори влиза в конфликт с руския посланик [[Михаил Хитрово]], който смята някои от мерките му за манипулиране на изборите за прекалено груби и потенциално компрометиращи княз Александър.{{hrf|Цачевски|2013|278 – 282, 294 – 301, 303 – 305}}
 
След избора на II великоВелико народно събрание и въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] подавана оставката1 юли Казимир Ернрот най-накрая получава разрешението на правителството.руското Временноправителство изпълнявада длъжносттанапусне [[министърБългария. Въпреки опитите на вътрешнитекняз работи]]Александър да го убеди да остане, следоще коетосъщия заминаваден той подава оставка като министър-председател и късно през нощта отпътува за [[Русия]] от Свищов, където заседава Великото народно събрание. СподеляПрез с1883 княза,година чеполучава „мунай-високата естепен омръзналона даучредения работималко спо-рано подлинай-висок хора“български орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“.{{hrf|Цачевски|2013|319 – 323}}
 
След връщането на Ернрот в Русия той е върнат на служба в Генералния щаб, но ролята му в преврата в България е остро критикувана от либералния печат, което става повод за забраната за половин година на популярния вестник „[[Голос]]“. Ернрот отговаря на публикациите с писмо, публикувано във вестник „[[Санктпетербургские ведомости]]“, в която казва, че всички негови действия са съгласувани с руското правителство, а мерките след преврата не са особено крайни, тъй като никой не е екзекутиран. Към критиките срещу него се присъединяват и някои правителствени кръгове, тъй като след заминаването на Ернрот отношенията на Русия с новия режим в България започват да се обтягат.{{hrf|Цачевски|2013|332 – 339}}
В Русия е заместник на държавния секретар (1882 – 1888) и държавен секретар (1888 – 1891) по въпросите на [[Финландия]].
 
ВПрез Русияследващите години Казимир Ернрот е заместник на държавния секретар (1882 – 1888) и държавен секретар (1888 – 1891) по въпросите на [[Финландия]].
 
=== Последни години ===
Line 111 ⟶ 113:
[[Категория:Генерали на Руската империя]]
[[Категория:Финландски военнослужещи]]
[[Категория:Личности (Лахти)]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Министри на отбраната на България]]
[[Категория:Министър-председатели на България]]
[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Отношения между България и Финландия]]
[[Категория:Личности (Лахти)]]