|
'''Савирите''' ({{lang-el|σαβιροι}}) са [[номад]]ско [[племе]], според някои изследователи е от [[угри|угърски]] произход, но впоследствие eе тюркизирано, а според други е [[огурски езици|огурската]] група на тюрко-алтайските племена.<ref>Ilkka Syvänne, The Age of Hippotoxotai: Art of War in Roman Military Revival and Disaster (491- – 636); Tampere University Press, 2004, p. 351.</ref><ref>Fuchs Christian, Lars Johanson, Éva Ágnes Csató Johanson, The Turkic Languages, Routledge, 2015, p. 18.</ref><ref>David Nicolle, Attila and the Nomad Hordes, Osprey Publishing, 1990, p 23.</ref><ref>Denis Sinor, The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press, 1990, p. 200.</ref> Първоначално живеят в Западен [[Сибир]], който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. [[Птолемей]] ги локализира в степите на Северното [[Прикаспие]] <ref>Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53</ref>, а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те, заедно с [[барсили]]те (βαρσιλτ, βαγρασικ), били основното [[население]] на,, Царството на хуните”хуните (VI-VII в.) <ref>Артамонов, М., История хазар, с. 229</ref>. [[Средновековие|Средновековните]] автори като Прокопий Кесарийски <ref>Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11</ref>, Агатий Миринейски <ref>Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183- – 184</ref> и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна [[Волга]], където се вляла във [[Волжка България]], билaбила известни под името сувари и имали значителен [[град]], носещ същото име – [[Суар|Сувар]].
<references/>
|
