Катехоламин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Catecholamines-bg.png|мини|Трите главни катехоламини]]
'''Катехоламините''' са биологично активни вещества от групата на [[Биогенен амин|биогенните амини]], които в организма изпълняват функцията на [[хормон]]и и [[невротрансмитер|невромедиатори]]. Името им произлиза от факта, че са аминови производни на двувалентния [[Феноли|фенол]] [[катехол]].
Катехоламините са представени главно от три съединения: [[адреналин]], [[норадреналин]] и [[допамин]]. Те се синтезират в невроендокринните хромафинни клетки на медулата на [[Надбъбречна жлеза|надбъбречните жлези]], централната нервна система и в ганглиите на симпатиковата част на [[Вегетативна нервна система|вегетативната нервна система]], но малки количества се образуват и на други места в организма, където има хромафинни клетки.
== Синтез ==
[[FileФайл:Biosynthese Catecholamine.svg|мини|Синтезиране на катехоламини]]
Катехоламините не преминават [[Кръвно-мозъчна бариера|кръвно-мозъчната бариера]] и поради тази причина тези от тях, които функционират като [[Невротрансмитер|невромедиатори]], се образуват и в различни структури на [[Централна нервна система|централната нервна система]].
Катехоламините се синтезират в [[цитоплазма]]та на [[клетка]]та и се опаковат в секреторни гранули, с изключение на [[норадреналин]]а, който се синтезира директно в секреторните гранули на периферните [[нерв]]ни окончания от [[допамин]], както и в две основни групи [[неврон]]и в [[Мозъчен ствол|мозъчния ствол]] — синкавото поленце ({{lang-la|locus ceruleus}}) (A4-A6) и латералната част на [[тегментум]]а на [[Варолиев мост|мостмоста]]а.
[[Файл:Midbraincrosssection.svg|ляво|мини|Напречен срез през средния мозък. Двете черни и назъбени ивици представляват субстанция нигра]]
[[Адреналин]]ът се синтезира в хромафинните клетки на надбъбречната сърцевина и в някои групи [[неврон]]и в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]]. [[Допамин]]ът се образува от няколко групи допаминергични [[неврон]]и ({{lang-la|cellulae dopaminergicae}}) в компактната част на [[субстанция нигра]] (A9) на [[среден мозък|средния мозък]], вентромедиалната част на [[тегментум]]а, по-известна като вентрална тегментална зона на Tsai (A10), [[хипоталамус]]а (A11-A15), обонятелната луковица (A16) и др.
Ред 11:
Всички катехоламини в организма се образуват от [[прекурсор]] — [[аминокиселина]]та [[тирозин]] или индиректно чрез предварително [[хидроксилиране]] на аминокиселината [[фенилаланин]] до тирозин.
 
Първият етап от синтезата е [[хидроксилиране]]то на [[тирозин]] до 3,4-дихидроксифенилаланин (L-ДОПА) посредством [[ензим]]а тирозин [[хидроксилаза]]. Реакцията изисква [[кислород]], [[желязо]] и [[тетрахидробиоптерин]] като [[Кофактор (биохимия)|кофакторкофактори]]и. Тя е скорост-определящ етап в цялостната синтеза на катехоламини.<ref>[http://bmb.oxfordjournals.org/cgi/reprint/29/2/105 Blaschko H. Catecholamine biosynthesis. Br Med Bull 1973; 29: 105.]</ref> <ref>[http://www.jneurosci.org/cgi/ijlink?linkType=PDF&journalCode=jbc&resid=239/9/2910 Nagatsu T, Levitt M, Udenfriend S (1964) Tyrosine hydroxylase: the initial step in norepinephrine biosynthesis. J Biol Chem 239:2910-2917.]</ref>
Тирозин хидроксилазата има четири изоформи<ref>Nagatsu T, Stjarne L (1998) Catecholamine synthesis and release. Overview. Adv Pharmacol 42:1-14.</ref>, като [[транскрипция]]та и&#768;ѝ се стимулира от клюкокортикоиди, цАМФ-зависима протеинкиназа, Ca<sup>2+</sup> [[фосфолипид]] зависима протеинкиназа и Ca<sup>2+</sup> [[калмодулин]] зависима протеинкиназа. [[Ензим]]ът е наличен само в тъкани, които синтезират катехоламини и различни фактори регулират активността му. Активността на ензима намалява при увеличаване на катехоламините. Тази [[Обратна връзка|отрицателна обратна връзка]] върху [[тирозин]] хидроксилазата отпада, когато катехоламините се отделят от секреторните гранули в резултат на различни стимули.
 
През втория етап се осъществява [[декарбоксилиране]] на L-ДОПА до [[допамин]] чрез [[ензим]]а ароматна L-аминокиселинна декарбоксилаза (ДОПА [[декарбоксилаза]]) с участието на пиридоксал фосфат (активната форма на [[Витамин B6|витамин B<sub>6</sub>]]). Ензимът е неспецифичен и участва също в декарбоксилирането на [[аминокиселина]]та [[триптофан]] до [[триптамин]] и на 5-хидрокситриптофан до 5-хидрокситриптамин ([[серотонин]]).
 
Третият етап от синтезата води до образуването на [[норадреналин]] от [[допамин]]. Ензимната реакция се извършва в секреторните гранули на [[Надбъбречна жлеза|надбъбречната сърцевина]], както и в [[синапс|синаптичните]] гранули на адренергичните [[неврон]]и в централната и периферната нервна система от допамин β-хидроксилаза — [[мед (елемент)|мед]]-съдържащ ензим, при участието на [[кислород]] и [[Витамин C|аскорбинова киселина]] като [[Кофактор (биохимия)|кофакторкофактори]]и.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6998654 Rush RA, Geffen LB (1980). Dopamine beta-hydroxylase in health and disease. Crit Rev Clin Lab Sci. 12 (3): 241–77]</ref>
Този ензим е структурно сходен с тирозин хидроксилазата и вероятно има подобни транскрипционни елементи на регулация, тъй като и двата ензима се стимулират от [[глюкокортикоиди]] и цАМФ-зависими протеинкинази.<ref>[http://www.jbc.org/cgi/content/abstract/268/24/17987 Ishiguro H,Kim KT,Joh TH, et al. Neuron-specific expression of the human dopamine beta-hydroxylase gene requires both the cAMP-response element and a silencer region. J Biol Chem 1993; 268:17987–17994.]</ref>
 
Последният етап от катехоламиновата синтеза е образуването на [[адреналин]] от [[норадреналин]]. В бъбречната сърцевина норадреналинът се освобождава от секреторните гранули в [[цитоплазма]]та. Следва [[метилиране]] под действието на [[ензим]]а фенилетаноламин-N-метилтрансфераза (ФНМТ) с участието на S-аденозилметионин, [[кислород]] и [[магнезий]] като [[Кофактор (биохимия)|кофактори]]. Синтезираният [[адреналин]] се опакова отново в секреторни гранули.
[[Ензим]]ът увеличава експресията си при високи нива на [[глюкокортикоиди]], а адреналинът осъществява [[Обратна връзка|отрицателна обратна връзка]] върху активността му. [[Ацетилхолин|Холинергичната]] стимулация чрез [[никотин]]ови и [[мускарин]]ови [[рецептор]]и повлиява транскрипцията на ензима.<ref>[http://www.jneurosci.org/cgi/content/abstract/14/4/2106 Evinger MJ,Ernsberger P,Regunathan S, et al. A single transmitter regulates gene expression through two separate mechanisms: cholinergic regulation of phenylethanolamine N-methyltransferase mRNA via nicotinic and muscarinic pathways. J Neurosci 1994; 14:2106–2116.]</ref> <ref>[http://ajpregu.physiology.org/cgi/external_ref?access_num=7643129&link_type=MED Evinger MJ,Ernsberger P, Regunathan S, et al. Regulation of phenylethanolamine N-methyltransferase gene expression by imidazoline receptors in adrenal chromaffin cells. J Neurochem 1995; 65:988–997.]</ref>
 
== Функция ==
=== Хормонална ===
Пряко или косвено стимулират всички еднокринни жлези. Проявяват ефектите си и в следните органи: сърце, периферни съдове, очи, мозък, кожа, потни жлези, бронхи и др.
 
== Източници ==
===Медиаторна===
===Невромодулаторна===
==Метаболизъм==
 
==Източници==
<references />
 
{{Хормони}}
 
[[Категория:Катехоламини| ]]
[[Категория:Невротрансмитери]]