Химия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е. |
м интервал |
||
Ред 46:
==== Арабска алхимия ====
[[Файл:Jabir ibn Hayyan.jpg|200п|мини|Гебер]]
Теоретичната основа на арабската алхимия продължава да бъде учението на Аристотел. Въпреки това, развитието на алхимична практика изисква нова теория, основана върху химичните свойства на веществото. [[Джабир ибн Хайян]] (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина<ref>Zygmunt S. Derewenda, ''On wine, chirality and crystallography'',''Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography'', vol. 64|pages=246 – 258</ref><ref>
John Warren (2005). „War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair“, ''Third World Quarterly'', Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815 – 830.</ref><ref>Dr. A. Zahoor (1997), [http://www.unhas.ac.id/~rhiza/saintis/haiyan.html JABIR IBN HAIYAN (Jabir)], University of Indonesia</ref><ref>Paul Vallely, [http://news.independent.co.uk/world/science_technology/article350594.ece How Islamic inventors changed the world], ''The Independent''</ref>, в края на 8 век разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича [[философски камък]] (''Lapis Philosophorum''), или [[еликсир]]. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства – да лекува болести и дори да дава [[Смърт|безсмъртие]]<ref>Рабинович В. Л. Образ мира в зеркале алхимии. – М.: Энергоиздат, 1981. C. 63.</ref><ref>Фигуровский Н. А. История химии. – М.: Просвещение, 1979. С. 17.</ref>. Живачно-сярната теория е теоретична основа на алхимията за следващите няколко века. В началото на 10 век, друг виден арабски алхимик, [[Ар-Рази]] (Разес), усъвършенства тази теория, като добавя към живака и сяра на принципа на твърдостта, или философската сол.
| |||