Георги Чанков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stankow (беседа | приноси)
Ред 47:
През 1933 – 1934 г. заедно с [[Райко Дамянов]] взема активно участие в подготовката и провеждането на стачката на текстилните работници в [[Сливен]], заради което е арестуван и, след бягството си от полицейския участък, е осъден задочно на затвор 10 години. Участва в 7<sup>-ия</sup> конгрес на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] и 6<sup>-ия</sup> конгрес на КИМ през август 1935 г. Връща се отново в България, за да участва в сливането на дейността на Комсомола и [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] (''РМС''). Обединението на 2<sup>-те</sup> организации приключва през 1938 г., като Георги Чанков не е включен в ЦК на РМС, защото е нелегален, но участва в заседанията, за да се осигури приемственост.
 
През април 1939 г. от затвора излиза [[Йорданка Чанкова]], с която живее на семейни начала от 1933 г. Докато се снабдяват с документи, необходими за оформянето на официален брак, на 15 август 1939 г. полицията блокира квартирата им и ги арестува. Венчават се в църквата на [[Софийски централен затвор|Софийския централен затвор]]. На последвалия процес съпругата му е освободена ([[Закон за защита на държавата|ЗЗД]] даване право напреследва роднини, дакоито укриват своитесвои близки). Георги Чанков с допълнителна нова присъда от 1 година за ползване на чужди документи, е изпратен в [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]], после преместен в [[Плевенски затвор|Плевенския]] и накрая в затворническия лагер до хасковското село [[Динево]]. По време на 3,5-годишния си престой в затворите е избран в ръководството на затворническата комунистическа организация. Заедно с Райко Дамянов и [[Георги Михов (офицер)|Георги Михов]] ръководят импровизиран затворнически съд, който подготвя новоарестуваните политически затворници да се защитават пред военно-полевите съдилища. Благодарение на тази подготовка много от обвинените получават по-леки присъди. Успява да избяга от лагера в Динево през февруари 1943 година.
 
В края на март 1943 г. е определен за секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в София. Между април-май 1943 г. е политкомисар на I Въстаническа оперативна зона на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]]. През април 1944 г. се отправя в партизанската база на [[Трънски партизански отряд|Трънския отряд]] при с. [[Кална]], Трънско (днес в [[Сърбия]]). На 3 май 1944 г. по решение на Политбюро замества [[Боян Българанов]] за поддържане на връзките с [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. Участва в похода на [[Втора софийска народоосвободителна бригада]] от с. Кална към Западна [[Стара планина]] и в [[Битка при Батулия|битката при Батулия]] на 23 май 1944 г. Заедно с [[Веселин Георгиев]] се измъкват от обкръжението благодарение на факта, че войниците, изпратени срещу тях, се преструват, че не ги забелязват и ги заобикалят. <ref>