Отваря главното меню

Промени

429 байта изтрити, преди 7 месеца
редакция без резюме
|карта1-име = България
|карта1-описание= Витиня
|гш-градуси = 42
|гш-минути = 46
|гш-секунди = 55
|гд-градуси = 23
|гд-минути = 47
|гд-секунди = 58
|текст под координатите =
|надм-височина = 965
'''Витиня''' (или ''Чурешки проход'') е планински [[проход]] (седловина) в най-източната част на планината [[Мургаш]] (част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в общини [[Община Елин Пелин|Елин Пелин]], [[Община Горна Малина|Горна Малина]] и [[Община Ботевград|Ботевград]], [[Софийска област]].
 
Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - – 965 м.
 
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката"„опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].
 
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].
 
През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] - – [[София]] - – [[ГКПП Кулата - Промахон]].
 
От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня"„Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.
 
== Топографска карта ==
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
*{{грб|111 – 112}}
*{{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 111-112 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 
[[Категория:Проходи в Стара планина (България)]]