Разлика между версии на „Пиянец“

147 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
Османъ Мустафовъ отъ [[Дзвегор|Звегоръ]]
<br>
1878, мартъ 18<sup>й</sup> -  –
<br>
Кюстендилъ]]
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница.
 
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] – [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
 
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.
 
== Селища ==
На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - – [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - – от община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница (община)|Виница]]. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]] (''Делчево'').
 
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] – селата [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[община Бобошево]].
 
В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село  [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] в [[община Невестино]] село [[Ветрен (община Царево село)|Ветрен]] в община Царево село.
 
== Етимология ==
 
== Външни препратки ==
* [http://promacedonia.com/sg/sg_1_1.html Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“1860 – 1912“]
* [http://promacedonia.com/vk_1/vk1_a_30.html Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“]
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор]
== Бележки ==
<references/>
* {{грб|369 – 370}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 369-370.
 
{{Портал|Македония}}