Разлика между версии на „Пиянец“

1878, мартъ 18^й -  –

Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] — – [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.

От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.

На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - – [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - – от община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница (община)|Виница]]. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]] (''Делчево'').

На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] — – селата [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[община Бобошево]].

В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село —– [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] в [[община Невестино]] село [[Ветрен (община Царево село)|Ветрен]] в община Царево село.

* [http://promacedonia.com/sg/sg_1_1.html Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“1860 – 1912“]