Галища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
'''Галища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Галишча''', {{lang-el|Ομορφοκκλησιά}}, ''Оморфоклисия'', до 1926 ''Γκάλιστα'', ''Γκάλλιστα'', ''Галиста'',<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170480 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας.
== География ==
Ред 31:
=== В Османската империя ===
В XV век в ''Велиъка'' или ''Галичко'' са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство,
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името ''Галиште'' с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.</ref> Името е споменато в XVI век в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]] като ''Галища''. Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име ''Galъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.</ref>
В 1684 година Галища заедно с църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ и село [[Чука (Костурско)|Чука]] с манастира „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]</ref>
Ред 39:
[[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Галиста'' (Galista) живеят 900 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Галища има 600 жители [[българи]] християни и 160 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 266.]</ref>
В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и остава екзархийско до 1912 година.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=789&Itemid=369 Γκάλλιστα]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.]</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Галища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 100 български и 50 помашки къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.</ref>
Ред 46:
=== В Гърция ===
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.]</ref> или според други данни 32 семейства и 118 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод ''хубава църква'' на църквата „Свети Георги“. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на [[ЕЛАС]]<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към България, другите социалистически страни или Костур.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.]</ref>
Ред 62:
== Забележителности ==
[[
{{основна|Свети Георги (Галища)}}
Основна забележителност на Галища е средновековната църква „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на [[Георги Победоносец|Свети Георги]] в цял ръст.
| |||