Гражданска война в Гърция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807901 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 25:
Обществено-икономическото състояние на предвоенна Гърция е трагично. Това се отразява и на обществените процеси в страната - при избухването на Втората световна война, начело й е диктаторът [[Йоанис Метаксас]]. След като цялата предвоенна територия на страната е окупирана от страните от Оста - Германия, Италия и България, в нея започва организирането на [[гръцка съпротива]] под ръководството на [[Управление за специални операции|УСО]]. В [[Елада]], съпротивата се обединява, но само на [[диверсия|диверсионна]] нога - в края на 1942 г. е взривен мостът на река [[Горгопотамос]] по ж.п. линията Солун - Атина, в близост до [[Ламия (град)|Ламия]], по която се осъществява подвозът за [[немски африкански корпус|немския африкански корпус]].
След сключеното [[примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] на 8 септемри 1943 г. положението на окупационната територия, и по-специално в [[Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)|италианската зона]], която е най-обширната, се променя. Четири италиански дивизии в континентална Гърция се предават на [[Вермахт]]а. Не е такова положението с [[двадесет и четвърта пехотна дивизия "Пинероло"]] дислоцирана в [[Тесалия]] и [[Западна Македония]], която се предава на [[ЕЛАС]]. Както пише [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] в мемоарите си: {{цитат|Италианската капитулация през септември 1943 г. наруши целия баланс на силите в Гърция. ЕЛАС успя да си осигури по-голяма част от италианските оръжия, включително тези на цяла италианска дивизия и да постигне военно превъзходство. Заплахата от комунистическото движение, в случай на германско отстъпление, е вече на практика възможна и изисква нашето специално внимание.|}} <ref>Churchill W, Memoire sur la Deuxieme Guerre Mondiale, vol 5, p.476, Edit Plon, Paris 1953</ref>
Италианското въоражаване на ЕЛАС принуждава Чърчил след печалното [[гръцко въстание в Близкия Изток (1944)]] да сключи [[процентно споразумение]] и въоръжено да обезпечева и налага британското влияние в Гърция след [[декемвриана]].
Ред 66:
Тактиката на партизански удари, въпреки нейните успехи, не може да доведе до решаващ успех, затова Захариадис решава от отделните отряди да се създаде регулярна армия, която постепенно да заема територия, чак до столицата. За тази цел лидерът на гръцките комунисти се обръща към Москва, Белград и Тирана с молба да увеличат военната помощ.
В отговор, през зимата на 1946 – 1947 г. [[Албания]], която, макар вече да е независима, продължава да поддържа състоянието на война с [[Гърция]], обявено през 1940 г. в избухналата тогава [[
От друга страна [[Съединени американски щати|САЩ]] започват засилено подпомагане на правителствените войски с [[пари]] и съветници ([[доктрината Труман]]). Властите въвеждат и „Сертификат за политическа надеждност“, действащ до 1962 година, чрез който се удостоверява, че неговият собственик не се придържа към леви убеждения; без този документ гърците не са имали право да гласуват, да учат във ВУЗ, да пътуват и практически не са могли да получат работа. <ref> http://www.poedem.ru/smap/nf/cntH/id/25/index.htm </ref>
Ред 79:
Най-ожесточените [[сражение|сражения]] се водят в планинските части на страната. Планинските райони са най-подходящи за партизански акции и точно там има най-добри възможности за подкрепа от местното население с провизии и жива сила. Но комунистите допускат грешки като се увличат с [[терор]]а и убийствата на правителствените чиновници и насилствено набиране на войници, включително и непълнолетни, което подкопава подкрепата им сред местното население.
Престава да носи успех и [[тактика]]та на „разтваряне“ на партизаните при приближаването на силен противник, правителствените войски успешно
Партизаните се опитват да приложат нова тактика в пограничните райони – да встъпят в бой със значителни сили от правителствените войски, а след като са нанесли колкото може повече загуби в жива сила, да се оттеглят в съседните страни. Но тази тактика едва не коства живота на командващия генерал Маркос (М. Вафиадис), когато през август 1948 г., около 40 хилядна армия обкръжава неговия 8 хиляден отряд и се налага да се изтегля с бой. Впоследствие партизаните започват да избягват големите въоръжени сблъсъци.
Ред 104:
{{Портал|Гърция|Македония}}
[[Категория:Гражданска война в Гърция| ]]
| |||