Жужелци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809460 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 32:
=== В Османската империя ===
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 162 |url= |accessdate=}}</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Димитър (Жужелци)|Свети Димитър]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref>
В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужелци има 560 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
Ред 38:
В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref>. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.]</ref>
Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година:
Ред 49:
=== В Гърция ===
[[
[[
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.]</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Спилея.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци
{{цитат|населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.</ref>}}
Ред 99:
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.spilea.gr | заглавие=Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |достъп_дата =2016-05-16 |издател= Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας }}
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/index.php | заглавие=Δήμος Άργους Ορεστικού |достъп_дата =2016-05-16 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού }}
Ред 107:
{{Дем Хрупища}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в дем Хрупища]]
| |||