Карл Вайерщрас: Разлика между версии

Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място, и той без колебания го приема през октомври [[1856]] г. Тук Вайерщрас чете лекции по Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции (Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от [[1841]] г., но останали непубликувани. В лекциите си по ''Въведение в анализа'' за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от [[1863]] г. доказва, че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През [[1872]] г., осланяйки се на математическата строгост, съумява да построи функция, която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една ([[функция на Вайерщрас]]).

 

 

Здравето на Вайерщрас се влошава значително след [[1861]] г. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.

 

== Събрани съчинения ==

 

== Литература ==