Остроготи: Разлика между версии

За да предотврати заплахата от най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашавали Цариград, а от друга – Епир и Тесалия, през 480 г. император Зенон се принудил да се съюзи и обърне за помощ кам тракийските хуни и българи, пише [[Йоан Антиохийски]] през 488 г. Той назначил за пълководец на българско-източноримската войска най-добрия си военноначалник (''ductor militiae'') [[Сабиниан Магн|Сабиниан Велики]] – управител на Воден и цяла Македония и Илирик (''Illyricianae ductor militiae''). Сабиниан маневрирайки с войските си успява да изтласка Теодорих от Адриатическото крайбрежие и Македония и да го накара да напусне тези земи, но преценил, че стратегически е по-важно да съхрани непокътнати възможностите на войската Воденският управител не влиза в решително и рисковано сражение за да унищожи Теодорих.<ref>„''Тогава император Зенон се видял принуден да се свърже в съюз с тъй наречените '''българи''', обаче Теодорих, Триаровият син, отблъснал '''хуните''' (българите) и се отправил към Цариград''“, Йоан Антиохийски</ref>. Според [[Марцелин Комес]] Теодорих той „отблъснал повече с ум, отколкото с храброст“.<ref>Комес Марцелин. Хроника. В: [[Латински извори за българската история]]. БАН. София, 1958. стр. 311.</ref> Зенон непроумял този начин на действие и в подозрителността си се усъмпил в заговор, през 481 г. той изпратил убийци (консул [[Йоан Скита]]) да ликвидират Сабиниан Велики. След неговото убийство илирийски и македонски войвода станал синът му, носещ неговото име, [[Флавий Сабиниан]] († 517, ''[[Магистър милитум|magister militum per Illyricum]]''). Тицинският епископ [[Магн Феликс Енодий|Енодий]] (* 473 – † 524), съвременник на тези събития, в [[панегирик]]а си към [[Теодорих Велики|Теодорих]] еднозначно определя този Сабиниан, сина на Сабиниан (Сабин?) Велики, като „Български войвода“ (''Vulgarum ductor'')<ref>Magnus Felix Ennodius, Panegyricus Theoderico regi dictus.</ref>