Уикипедия

Средиземно море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 31:
 
== История ==
[[FileФайл:Tower photo.JPG|thumbмини|leftляво|250px|Изглед от кулата в [[Шленди]], [[Малта]]]]
[[FileФайл:Antonio Millo Bacino del Mediterraneo.jpg|thumbмини|240px|Средновековна карта от [[1582]] г.]]
Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан [[Тетис (океан)|Тетис]], който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. [[Реликт]]и от [[океан]]а са също [[Аралско море|Аралско]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море|Мраморно]] морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между [[Северна Африка]] и [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]], като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал [[Югоизточна Европа]] с [[Мала Азия]].
 
Ред 41:
 
=== Морски битки в Средиземно море ===
[[ImageФайл:Battle of Lepanto 1571.jpg|thumbмини|250px|Испанската морска победа при ''Битката при Лепанто'', [[1571]] г.]]
В Средиземно море се провеждат някои от най-грандиозните морски битки в [[история]]та. Още от древни времена в [[море]]то е развито мореплаването, което означава, че има и вражда между народите плаващи във водите на Средиземно море. Всеки желае контрола над басейна, като още [[финикийци]]те правят колонии по бреговете му и водят няколко сражения с местните племена в [[Северна Африка]]. Морските битки са неизбежни и поради факта, че Средиземно море е свърталище на [[пират]]и от африканските брегове и [[Европа]] (гръцки, италийски и тракийски). Още през 12 век преди новата ера съществуват пиратски кораби, които атакуват крайбрежните селища с цел грабителство.
 
Ред 49:
 
=== Търговия в Средиземно море ===
[[Файл:PhoenicianTrade.png|250px|thumbмини|Търговски пътища на финикийските мореплаватели.]]
Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по морето в търсене на пазар за стоките си, датират от времето на финикийците, 1200-[[900 г. пр.н.е.]].&nbsp;<ref>Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857</ref>
 
Ред 77:
== Географска характеристика ==
=== Деление, брегова линия, географски параметри, острови, реки ===
[[FileФайл:STS059-238-074 Strait of Gibraltar.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Сателитна снимка на Гибралтар и западната част на Средиземно море]]
[[FileФайл:Gibraltar-Europa-Point-LH-from-the-sea.jpg|thumbмини|250px|Гибралтар]]
[[FileФайл:Средиземное море у берегов Мальты осенью.jpg|250px|thumbмини|Средиземно море край бреговете на [[Малта]] през есента]]
[[FileФайл:Akdeniz.JPG|250px|thumbмини|Средиземно море в облачно време]]
[[FileФайл:Средиземное море у берегов Ливии.jpg|250px|thumbмини|Средиземно море край бреговете на Либия през лятото]]
'''Средиземно море включва в себе си 9 по-малки морета (от запад на изток):'''
* [[Алборанско море]] в най-западната част, между [[Испания]], [[Мароко]] и [[Алжир]]
Ред 89:
* [[Адриатическо море]] в северната част между [[Апенинския полуостров|Апенинския]] и [[Балканския полуостров]]
* [[Йонийско море]] в централната част между остров [[Сицилия]], [[Апенинския полуостров|Апенинския]] и [[Балканския полуостров]]
* [[Егейско море]] в североизточната част между [[Балканския полуостров]] и [[Мала Азия]] с [[Бяло море]] в северната част и [[Критско море]] в южната част, северно от остров [[Крит]].<ref name="bse"></ref>
 
'''Съвременни държави, колонии и автономни територии с излаз на Средиземно море са 23 броя:'''
* '''Европа''' 12 държави: [[Испания]], [[Гибралтар]] [[Франция]], [[Монако]], [[Италия]], [[Малта]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Албания]], [[Гърция]] и [[Турция]].
* '''Азия''' 6 държави: [[Турция]], [[Сирия]], [[Кипър]], [[Ливан]], [[Израел]] и [[Палестинската автономия]].
* '''Африка''' 5 държави: [[Египет]], [[Либия]], [[Тунис]], [[Алжир]] и [[Мароко]].<ref name="bse"></ref>
 
Дължина от запад на изток около 3700 km, максимална ширина до 1700 km, прощ 2,5 млн.km<sup>2</sup>, обем 3839 хил.km<sup>3</sup>, средна дълбочина 1541 m, максимална 5267 km, югозападно от полуостров [[Пелопонес]].<ref name="bse"></ref>
 
Бреговете му край планинските крайбрежие са предимно стръмни, скалисти, абразивни, а покрай низинните крайбрежие – лагунно-лиманни и делтови. За източното крайбрежие на [[Адриатическо море]] е характерен Далматинския тип бряг. Най-големите заливи по крайбрежите му са: Валенсийски, Лионски, Генуезки, [[Таранто]], [[Коринтски залив|Коринтски]], Анталия, Искендерун, [[Сидра]] (Голям Сирт), Габес (Малък Сирт) и др.<ref name="bse"></ref>
 
Най-големите острови в Средиземно море са:
Ред 111:
През зимата над морето се установява център на ниско атмосферно налягане, което предизвиква нестабилно време с чести бури и обилни валежи, студените северни ветрове понижават температурата на въздуха. Наблюдават се местни ветрове – [[Мистрал (вятър)|мистрал]] в [[Лионски залив|Лионския залив]] и [[бора (вятър)|бора]] в източната част на Адриатическо море. През лятото по-голямата част на Средиземно море е покрита от [[Азорски антициклон|Азорския антициклон]], който определя преобладаването на ясно време със слаба облачност и слаби валежи. През летните месеци има сухи и прашни мъгли, носени от африканския бряг от южния вятър [[сироко]]. В източната част на морето се наблюдават устойчиви северни ветрове – етезии.
 
Средната януарска температура на въздуха варира от 14 – 16&nbsp;°C по южното крайбрежие до 7 – 10&nbsp;°C на север, през август – от 22 – 24&nbsp;°C на север до 25 – 30&nbsp;°C в южните части на морето. Изпарението от повърхността на Средиземно море достига до 1 250 mm на година (3 130 km³). Относителната влажност на въздуха варира от 50 – 65% през лятото до 65 – 80% през зимата. Облачността през лятото е 0 – 3 бала, през зимата около 6 бала. Средните годишни валежи са 400 mm (около 1000 km³), като количеството варира от 1 100 – 1 300 mm в северозападната част до 50 – 100 mm на югоизток. Минимумът е през юли и август, а максимумът – през декември.<ref name="bse"></ref>
 
Характерни са [[мираж]]ите, които често се наблюдават в протока Месина (т.н. [[Фата моргана]]).
Ред 150:
 
=== Геоложки строеж и релеф на дъното ===
[[FileФайл:Mediterranean Sea Bathymetry map.svg|thumbмини|rightдясно|250px|Топография на дъното на Средиземно море]]
Дъното на Средиземно море е разделено на няколко котловини с относително стръмни континентални склонове, като дълбочината им е 2 – 4 km. По протежение на бреговете котловините граничат с тясната ивица на шелфа, разширяваща се само между бреговете на [[Тунис]] и [[Сицилия (остров)|Сицилия]], както и в пределите на [[Адриатическо море]].
 
Ред 157:
Дъното на някои котловини е покрито с неогенно-антропогенни слоеве (в Балеарско и Лигурийско море с дебелина до 5 – 7 km) от седиментни и вулканични скали. Сред месинските (горен миоцен) седименти на Алжиро-Прованския басейн значително място заема соленосен евапоритов слой с дебелина над 1,5 – 2 km, формиращ структури, характерни за солената тектоника. От двете страни и в центъра на Тиренската котловина се простират няколко големи разлома с принадлежащите им затихнали или активни вулкани, някои от които формират големи подводни планини ([[Еолийски острови|Еолийските острови]], вулкана Вавилов и др.) Вулканите по края на котловината (в [[Тоскански архипелаг|Тосканския архипелаг]], на [[Понциански острови|Понцианските острови]], [[Везувий]], както и на Еолийските острови) изригват киселинни и алкални потоци от лава, а тези в централната част на Средиземно море, които са по-надълбоко – основни лави (базалти).
 
[[FileФайл:Mediterranean Closure 3D Animation - M.Mantero.ogv|thumbмини|250px|Компютърна анимация на Месинския солен пик]]
Части от Централния и Източния (Левантийски) басейни са запълнени с утаечни пластове, включително и дебел слой речни наноси, по-специално тези на Нил. По дъното на тези басейни по данни на геофизични изследвания са обособяват Хеленската падина и Централния средиземноморски вал – голямо възвишение от 500 до 800 m височина. По протежение на подножието на континенталния склон край Киренайка се простира Либийската падина, много ясно релефно изразена и слабо запълнена с наноси. Котловините на Средиземно море доста се различават по времето на образуването си. Значителната част от Източния (Левантийски) басейн е образувана през [[мезозой|мезозоя]], Алжирско-Прованския басейн – в края на [[олигоцен]]а – началото на [[миоцен]]а, някои други котловини – в началото и средата на миоцена и през плиоцена. В края на миоцена (месинска ера) в по-голямата част от средиземноморския район вече съществуват плитки котловини. Дълбочината на Алжирско-Прованския басейн по време на утаяването на соли в месинската ера е около 1 – 1,5 km. Солите се натрупват в резултат на силното изпаряване и концентрацията на луга поради притока на морска вода в затворения водоем през протока, съществуващ южно от Гибралтар.
 
Съвременната дълбочина на Тиренската падина е формирана в резултат на спускането на дъното в течение на плиоцена и антропогенния период (последните 5 млн. години). Благодарение на същото относително бързо понижаване възникват и някои други котловини. Образуването на средиземноморските котловини е свързано или с движенията и раздалечаването на континенталната земна кора, или с процесите на уплътняване на земната кора и потъването и&#768;ѝ. В отделни участъци котловините продължават и до днес процесите на геосинклинално развитие. Дъното на Средиземно море в много райони е перспективно за търсене на находища на нефт и [[природен газ]].<ref name="bse"></ref>
 
Геоложката история на морето включва и периода на почти пълното му пресъхване – т.н. [[Месински солен пик]].
 
=== Хидроложки режим ===
Хидрологичният режим на Средиземно море се формира под влияние на голямото изпарение и общите климатични условия. Преобладаването на разхода на прясна вода над прихода и&#768;ѝ води до намаляване на нивото, което е причина за постоянния приток на по-малко солени повърхностни води от Атлантическия океан и Черно море. В дълбочинните слоеве на проливите се извършва отток на по-солени води, причинен от разликата в плътността на водата на нивото на теченията им. Основният обмен на водата се извършва през Гибралтарския проток (чието повърхностно течение носи 42,32 хил. km³ вода на година от Атлантическия океан, а дънното – изнася 40,8 хил. km³ вода от Средиземно море). През Дарданелите се вливат и изтичат съответно 350 и 180 km³ вода годишно.
 
Циркулацията на водите в Средиземно море има най-вече ветрови характер. Тя е представена основно от зоналното Канарско течение, транспортиращо вода предимно по протежение на брега на Африка – от Гибралтарския проток до крайбрежието на Ливан, и от система от кръгови течения в изолираните морета и басейни вляво на това течение. Водите до дълбочина 750 – 1000 m се придвижват еднопосочно с изключение на Левантийското междинно контратечение, пренасящо води от остров [[Малта (остров)|Малта]] покрай Африка до Гибралтарския проток.
 
Скоростта на постоянните течения в открито море е 0,5 – 1 km/h, в някои проливи – 4,2 km/ч. Средната температура на повърхността на водата през февруари намалява от север на юг от 12,8 до 17&nbsp;°C в източните и централните части, и от 11 до 15&nbsp;°C на запад. През август средната температура на водата варира от 19 до 25&nbsp;°C, в крайните източни части се повишава до 27 – 30&nbsp;°C. Голямото изпарение води до силно повишаване на [[соленост]]та. Стойността и&#768;ѝ се увеличава от запад на изток от 36 до 39,5 [[промил|‰]]. Плътността на водата на повърхността варира от 1,023 – 1,027 г/cm³ през лятото – до 1,027 – 1,029 г/cm³ през зимата. През периода на зимното охлаждане в областите с повишена плътност се развива интензивна конвекция, което води до образуването на междинни топли и силно солени водни слоеве в източната част на морето, в дълбоките води на север в западната му част, и в Адриатическо и Егейско море. По температура и соленост на водите на дъното Средиземното море е едно от най-топлите и солени морета в Световния океан (съответно 12,6 – 13,4&nbsp;°C и 38,4 – 38,7‰). Относителната прозрачност на водата достига до 50 – 60 m, цветът е наситено син.
 
Приливите основно са полудневни. Височината им е по-малко от 1 m, но в отделни места при съчетанието им с колебанията на вятърни пориви тя може да достигне до 4 m (залива на Генуа, северното крайбрежие на остров Корсика и др.) В тесните проливи има силни приливни течения (например Месинския пролив). Максималното вълнение на морето се наблюдава през зимата (височината на вълните достига до 6 – 8 m).<ref name="bse"></ref>
 
== Флора и фауна на Средиземно море ==
[[FileФайл:Himantura uarnak egypt.jpg|thumbмини|250п|Скатът [[Himantura uarnak]], един от инвазионните видове дошли след прокопаването на Суецкият канал]]
Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като [[тюлен монах]]. В Средиземно море могат да се срещнат [[Тон (риба)|риба тон]], [[риба меч]] и няколко вида акули, включително и [[бяла акула]], която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води.<ref name="bse"></ref>
 
=== Местни видове ===
Ред 186:
 
== Средиземно море в картографията ==
Средиземно море има голямо значение в историята на картографията. Крайбрежието и островите му служат на древните географи за опорни точки при картографирането на земното кълбо. Така например [[Дисеарк]], ученик на [[Аристотел]], на своята карта нанася различните точки според тяхното разстояние от надлъжната ос на Средиземно море (36-ия паралел) и от перпендикуляра към оста, спуснат през остров [[Родос]]. На бреговете на Средиземно море са извършени първите астрономически определения на точки ([[Ератостен]] и [[Хипарх]]) и първото градусно измерване за определяне на размера на Земята (Ератостен измерва дъгата на меридиана между [[Александрия]] и [[Асуан|Сиена]] – древното име на египетския град Асуан). Що се отнася до общата карта на Средиземно море, то създаването и&#768;ѝ става в по-ново време. В древността и Средновековието се използват пътни карти ([[портулан]]и), които се различават с големи подробности по отношение на различни области и страдат от неточности в географското положение на основните точки. [[Птолемей]] прави карта, или по-скоро таблица, с точки на Средиземно море, като посочва ширината и дължината им – както по лични определения, така и по наблюденията на своите предшественици (Ератостен, Хипарх, [[Марин Тирски]]). Много от тях по-късно са коригирани от арабския астроном Абул Хасан, кото поправените данни се доближават до действителните размери на Средиземно море. Например дължината на надлъжната ос на Средиземноморието при Птолемей е 61°, по арабските таблици – 42°30', като последната стойност се различава от действителната само с 52'. Въпреки това, дори и в коригирания си вид, таблиците на Птолемей се оказват неверни за много места (до 4° дължина).<ref name="ЭСБЕ">Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref>
 
В началото на [[17 век]] се появява първият специален труд за Средиземно море на италианския инженер Бартоломео Кресенцион (''Della Nautica mediterranaea'', [[Рим]], 1602 г.), но той обхваща само практически указания за мореплавателите. Едва в средата на 17 век астрономите започват да обръщат повече внимание на корекцията на Птолемеевите таблици. През [[1666]] г. [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] поръчва на умелия наблюдател Шазел повторно определяне на географските координати на най-важните точки в източната част на Средиземно море. Наблюденията на Шазел значително подобряват картата на Средиземно море, намалявайки грешката в дължината на места до 0,5° ([[Александрета]]). Първата пълна карта на Средиземно море с относително точни определения на основните очертания е на капитан Готие, който я съставя въз основа на данни, събрани от него през 1816 – 1819 г. По-късно тази карта е подобрена от Доси и Келер (през 1849 – 1851 г.), както и от съвместната работа на различни мореплаватели, особено френски и британски. През 1881 г. британското [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейство]] издава подробни карти на Средиземно море (''Mediterranean Sea complied from the most recent surveys''), коригирани през 1899 г.<ref>Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref>
 
== Туризъм ==
[[FileФайл:Turkey-2459 (2216286345).jpg|thumbмини|250п|[[Анталия]] на [[турска Ривиера|турската Ривиера]] е третият най-посещаван от туристи град в света с 10,5 милиона туристи на година]]
С уникалното си съчетание от приятен климат, красиво крайбрежие, богата история и разнообразна култура, региона на Средиземно море е най-популярната туристическа дестинация в света, привличайки около една трета от международните туристи на година.
 
Ред 205:
* 30 cm покачване на морското равнище ще наводни 200 km² от [[делта на Нил|делтата на Нил]], принуждавайки над 500 хил. [[египтяни]] да се изселят.<ref>{{cite web|title=Египетската плодородна делта на Нил става жертва на климатичните промени|url=http://news.egypt.com/en/201001288902/news/-egypt-news/egypt-fertile-nile-delta-falls-prey-to-climate-change.html|date=2010-01-28}}</ref>
 
Крайбрежните екосистеми също изглеждат застрашени от покачването на морското равнище, особено затворените морета като [[Черно море]]. Те имат предимно малки и насочени в посока изток-запад коридори на движение, което може да ограничи организмите на север в тези области.<ref>Nicholls, R.J.; Klein, R.J.T. (2005). Climate change and coastal management on Europe's coast, in: Vermaat, J.E. et al. (Ed.) (2005). Managing European coasts: past, present and future. pp. 199 – 226.</ref> Покачването на нивото през следващия век може да бъде между 30 и 100 cm, а температурни изменения от само 0,05 – 0,1&nbsp;°C в дълбоките води са достатъчни, за да предизвикат значителни промени в богатството на видовете и функционално им разнообразие.<ref name="greenpeace.org">{{cite web|url= http://www.greenpeace.org/international/campaigns/oceans/marine-reserves/the-mediterranean/mediterranean-other-threats|title=Other threats in the Mediterranean &#124; Greenpeace International|publisher=Greenpeace|accessdate=April 23, 2010}}</ref>
 
== Вижте също ==
Ред 232:
{{морета}}
 
[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]▼
[[Категория:Средиземно море| ]]
▲[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Средиземно_море“.