Българо-турски протокол (1909): Разлика между версии

'''Българо-турският протокол''' от 6 април 1909 година е споразумение, с което [[Османската империя]] признава независимостта на [[Царство България]] срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.

[[Обявяване на независимостта на България|Отхвърлянето на трибутарния статут]] от България на 22 септември 1908 предизвиква остра реакция на османските власти. Срещу отказа на [[Абдул Хамид II|султана]] от формалния контрол върху външната политика на София и южната част на страната (третирана съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]] като [[Източна Румелия|османска провинция]]), те настояват за парични компенсации и корекции на границата в района на [[Одрин]] и поречието на [[Арда]] до [[Харманли]]<ref>{{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | pages = 122 | isbn = 978-954-8579-18-6 | accessdate = 15.02.2015}}</ref>. В отговор на военните демонстрации от османска страна, [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството на Александър Малинов]] е принудено да свика частична мобилизация на два пъти в рамките на три месеца (октомври 1908 – януари 1909). На предложението му да даде обезщетение от 10 милиона е отвърнато с искания за 572 милиона лева. През ноември 1908 българският пратеник в [[Цариград]] [[Андрей Ляпчев]] предлага максимума, на който София е готова – 82 милиона лева.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Радослав Попов ; Василка Танкова | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879–1913 г | publisher = Фондация Отворено общество | location = София | pages = 390-396 | isbn = 954-520-038-3}}</ref>