Валентиниан I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 2:
| име = Валентиниан I
| описание = ''[[Списък на римските императори|65-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = '''Монетно изображение на Валентиниан I'''
| управление = [[364]]–[[375]]
Ред 27:
'''Флавий Валентиниан''' ({{lang-la|Flavius Valentinianus}}) е римски [[император]], управлявал западната част на Римската империя от [[364]] до [[375]] година. Основател е на [[Валентинианова династия|Валентиниановата династия]]. Валентиниан е роден в [[Винковци|Цибале]], [[Панония]], през около [[321]] година. Син е на известния римски пълководец от Панония [[Грациан Старши]], който бил започнал издигането си като търговец на въжета.
Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на [[Констанций II]] и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при [[Юлиан]] и [[Йовиан]]. След смъртта им, Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град [[Никея]], [[Витиния]] на [[26 февруари]] 364 година.
== Управление ==
Изборът на Валентиниан е посрещнат с настоявания от войниците той да посочи съимператор поради трудното положение по границите. Месец по-късно Валентиниан издига по-малкия си брат [[Валент (Римска империя)|Валент]] като съимператор в Константинопол. Империята е разделена между двамата владетели, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той самия управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.
=== Войни на запад ===
Валентиниан I е смятан за последният силен владетел на Западната Римска империя и един от последните императори-пълководци, успял да поддържа военното превъзходство на Рим спрямо варварите.
Ред 38:
През зимата на [[367]] г. избухва въстание сред гарнизоните на [[Адрианов вал|Адриановия вал]] в провинция [[Британия (римска провинция)|Британия]], която след това е опустошена от едновременно нахлуване на [[пикти]]те, [[скоти]]те, [[франки]]те и [[сакси]]те. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името "Великата конспирация" (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на [[комит]] [[Флавий Теодосий|Теодосий]] (баща на бъдещия [[Теодосий I]]) му отнема две години (367-369), за да възстанови реда в провинцията.
[[
В Северна [[Африка]] е потушен бунтът на Фирм, а набезите на [[бербери]]те са прекратени ([[372]] г.). През [[373]] г. римляните търпят поражение от [[сармати]]те, в което губят два легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по река Дунав и защитава Панония от нахлуването на [[квади]]те, германско племе, населяващо земите на днешна [[Моравия]] и [[Словакия]].
=== Вътрешна политика ===
В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях.
[[
Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в [[Рим]], които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. Както пише историкът [[Амиан Марцелин]], императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели [[мечка|мечки]].
Ред 51:
== Външни препратки ==
[[
* [http://www.roman-emperors.org/vali.htm Valentinian I (364-375 A.D)] ''De Imperatoribus Romanis''
* [http://www.roman-empire.net/collapse/valentinian-I.html Flavius Valentinianus (AD 321 - AD 375)]
* [http://www.livius.org/va-vh/valentinian/valentinian_i.html Valentinian I] livius.org
=== Източници ===
* [[Амиан Марцелин]], Books 26‑30[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/home.html#26 Uchicago.edu] English summaries.
* [[Зосим]], Historia nova
=== Литература ===
* M. Grant, ''The Roman Emperors'', 1985.
* Jones A. H. M., ''The Later Roman Empire 284-602: A Social, Economic, and Administrative Survey'', Oxford, 1964.
* Alföldi A. A., ''Conflict of Ideas in the Late Roman Empire: The Clash between the Senate and Valentinian'', Oxford, 1952.
* Curran J., ''From Jovian to Theodosius // The Cambridge Ancient History'', Cambridge, 2008.
* Lenski N., ''Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D'', Berkeley and Los Angeles (California),
{{commons|Valentinian I}}
Ред 85:
{{Римски императори}}
{{Римски консули 365—395 г.}}
[[Категория:Починали на 17 ноември]]
[[Категория:Римски императори]]
|