Глобализация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
м интервал |
||
Ред 44:
Икономистът [[Такис Фотопулос]], определя „икономическата глобализация“ като отварянето и дерегулирането на пазарите на стоки, капитал и труд, което води към настоящата „неолиберална глобализация“. Той използва термина „политическа глобализация“, за да дефинира появата на транснационален елит и постепенното премахване на държавата-нация. Фотопулос използва „културна глобализация“ за хомогенизирането на културата в световен мащаб. Други негови определения описват термините „идеологическа глобализация“, „технологична глобализация“ и „социална глобализация“.<ref>[http://www.inclusivedemocracy.org/dn/vol7/takis_globalisation.htm „Globalization, the reformist Left and the Anti-Globalization ‘Movement’“], Takis Fotopoulos, Democracy & Nature: The International Journal of Inclusive Democracy, Vol.7, No.2, (July 2001),</ref>
През 2000 г., [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] определя четири основни аспекта на глобализацията:<ref>IMF Team. (2000). ‘Globalization: Threats or Opportunity.’ 12th April 2000, IMF Publications. http://www.imf.org/external/np/exr/ib/2000/041200.htm
* Търговия и сделки: Развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия – от 19% през 1971 г. до 29% през 1999 г. Но все още има големи разлики между основните региони. Например новоиндустриализираните икономики в Азия просперират, докато африканските страни като цяло се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини, като например храни и материали по-често са произвеждани в развиващите се страни: делът на тези материали от общия износ е намалял през периода.
| |||