Родена е на [[2 април]] [[1930]] г. в [[ОбручищеРозов кладенец]], [[област Стара Загора]]. Предците ѝ са били преселници от [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]] и от тях тя наследява огромно и своеобразно певческо наследство. За професионалната певческа кариера я открива фолклориста и народен певец [[Жечо Долчинков]]. Дълги години е била хористка и солистка в [[Филип Кутев (ансамбъл)|Държавния ансамбъл „Филип Кутев“]]. С ансамбъла гастролирала в най-големите концертни зали по света. В началото на седемдесетте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава „[[Мистерията на българските гласове]]“. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. В него са включени песните „Притури са планината“ и „Мър, Станке ле“. Още тогава „Притури са планината“ е използвана като част от филмовата музика в световните продукции“ Исус от Монреал“ и „Лионците“. Стефка Съботинова в дует с [[Тинка Пешева]] записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са „Цонке ле, чушко червена“, „Заплакал е стар, бял дядо“ и „Овдовяла лисичката“.
Световна известност добива през 1994 г. с песента „Притури са планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.
