Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м интервал
Ред 50:
 
=== Следи от изчезнали селища ===
Тези места били обитавани от различни етнически групи, които оставяли след себе си дълбоки следи. Известно е, че първите обитатели тук са [[траки]]те. Те живели няколко години и заслужава да се спрем на тяхното съществуване, макар и бегло. Едно от техните най-войнствени племена били бесите. Част от тях, известни под името койлалети, се заселили в Средногорието, и то предимно в южните склонове на тази планина. Проф.Батаклиев твърди, че те като добри ловци, скотовъди и рудари предпочитали както благата на планината, така и на равнината.В местата на днешните села Лесичево, Елшица, Левски и Свобода траките намерили благоприятни географски и климатични условия, допадащи на техния начин на препитание. Тук открили вековни гори, обширни пасища за отглеждане на животни, за ловуване и за добиване на руда. Това обяснява защо в землището на селото има толкова много надгробни могили следи от изчезнали селища и други старини. За археологически ценности в него пръв пише [[Стефан Захариев]] в своята книга „Татар-Пазарджишка кааза…“ (фототипно изд., С.,1970 г., стр.38). С по-голяма задълбоченост по този въпрос се произнесли известни геолози, археолози и изследователи: [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] в книгата си „Култура и живот на праисторическия човек в България“, част II -- желязна епоха. 1930, С., с.87; В. Митков: „Материали от праисторическата епоха в България“ -- ИБН, VII, 1932/33 г., с. 3-I-368 и „Произход на куполните гробници в България“, сборник в чест на Кацаров -- Известия на Арх. институт, кн. 19 от 1959 г., [[Гавраил Кацаров]] -- „Нови паметници на религиозната история на Тракия“ на (на чужд език), LAXIV.1929 г., 303 – 324; [[Ив. Велков]] и [[Ив. Венедиков]] „Кратки вести от разни места“ -- Известия от БАН, XV,1946 г., 328 – 335; П. Детев „Новооткрити старини“ -- ГПЛНМ, II,1950 г., с.260 ; Д. Цончев „Материали за археологическата карта на България “ -- ГПЛНМ, I 1948 г., с.182 – 187; [[Руси Стойков]]:„Наименования на селища според турски документи“ -- статия, публикувана в „Известия на Народна библиотека“ --София,1959 г.; [[Вера Мутафчиева]]: „Поземлена собственост от турско владичество през XV--XVIII в.“ ;[[:Иван Гергов]].Въз основа на техни проучвания се установиха следи от няколко изчезнали селища:
 
* В Местността ''Оряхово''. За съществуването на такова селище, което води началото си от трако-римската епоха, с име Оряхово (в миналото), няма никакво съмнение. Този факт се потвърждава не само от наличието на една селищна могила и намерените множество керамични фрагменти, от спомени и предания, но и от проучвания на археолози и други научни работници като [[П.Детев]], [[Д.Цончев]] и др. Тук е намерена и една монета от времето на Каракала (211—-217), сечена в Сердика (дн. София)<ref>Д. Цончев, Панагюрище и Панагюрско в миналото, 1963 г., с.55 и Археологически паметници в южните склонове на Средна гора, с.18.</ref>.Това селище било разположено на около 300 м. северозападно от Караджовата воденица, между Луда Яна и Джоропаница и стигало до Студеното кладенче, на разстояние 600 – 700 м. от двете страни на Цариградския път.
Ред 238:
:1 с.л.червен пипер
 
Начин на приготвяне ;Запържваме лука, брашното, червения пипер. Добавяме зелевата чорба, водата, сол на вкус и оставяме да ври до сгъстяване.
 
== Източници ==