Нигерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 48:
[[Файл:Nok sculpture Louvre 70-1998-11-1.jpg|ляво|мини|200п|Глинена фигурка от 6 век пр. Хр.]]
 
Най-ранните сведения за заселници по територията на Нигерия датират от 9000 г. пр. Хр. Има свидетелства за пастири и земеделци, както и грънчарска дейност около 4000 г. пр. Хр. В Таруга са открити пещи за топене на метали, датиращи от 4 век пр. Хр. – вероятно най-старите, намирани някога. Тези земи са били в сърцето на голяма търговска мрежа в древна [[Африка]]. До 16 век сл. Хр. са се образували десетки царства, най-голямото от които е [[царство Нри]], основано през [[9 век]]. То съществува около 1000 години, и въпреки малката си територия оказва огромно културно и политическо влияние върху югоизточна Нигерия. С времето се появяват и по-мощни държави, като Йоруба, Ифе, Ойо и [[Бенинска империя|Бенинската империя]], [[царство Калабар]], многобройни градове-държави, увеличава се влиянието и на царство [[Сонгхай]] и [[Борнуанско царство|Борнуанското царсцарство]]тво.
 
В края на [[19 век]], през [[1885]], англичаните слагат ръка върху [[Западна Африка]], и Нигерия става протекторат на [[Британска империя|Британската империя]] на [[1 януари]] [[1901]]. През 1914 е образувана т.нар. Колония и протекторат Нигерия, формално разделена на северни и южни територии, и колонията [[Лагос]]. След края на [[Втората световна война]] се забелязва появата на множество националистически движения, и Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението на Нигерия. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, устроена като парламентарна федеративна република. Държавен глава е монарх, но законодателната власт е дадена на двукамарния парламент.
 
[[FileФайл:Olusegun Obasanjo (Brasilia 6 September 2005).jpg|мини|[[Олусегун Обасанджо]], два пъти държавен глава на Нигерия, първи демократично преизбран президент на страната]]
 
През [[октомври]] [[1963]] Нигерия е провъзгласена официално за федерална република, а генерал-губернатор [[Ннамди Азикиве]] става първи президент. Това е т.нар. [[Първа нигерийска република]]. Този период се характеризира с напрежение и етнически сблъсъци, породени от разнообразието на народи и вероизповедания от една страна, и неравното икономическо развитие на северната и южната част от друга. Това довежда до свалянето на президента от власт и убийството на министър-председателя [[Абубакар Тафава Балева]] по време на [[военен преврат]] на [[15 януари]] [[1966]]. Следва период на [[военно управление]], което обаче не успява да се справи с икономическите проблеми и вътрешното напрежение. Четирите региона са заменени от 12 щата, но източните региони отхвърлят това деление, искайки [[автономия]]. На [[29]] [[май]] [[1967]] [[лейтенант]]-[[полковник]] [[Емека Оджукву]] обявява независимостта на източния регион под името [[Биафра|Република Биафра]]. Това събитие маркира началото на [[Нигерийска гражданска война|гражданска война]], довела до смъртта на над 1 милион души и победа над Биафра. Военното управление бива свалено чрез преврат на ген. [[Муртала Мохамед]] през [[1975]], но самият той е свален чрез преврат само година по-късно, от ген. [[Олусегун Обасанджо]]. В Нигерия започва преход към гражданско управление и създаване на нова конституция – това е Втората република. На 31 декември 1983 републиката е свалена от власт и отново е установено военно управление от страна на Върховния военен съвет (ВВС), този път само за 2 години.
Ред 63:
=== Разположение и релеф ===
Нигерия е разположена в тропическата зона на [[Западна Африка]] и се простира на [[площ]] от 923 770 кв.км., което я прави една от големите африкански държави и 32-рата по площ в света. Тя има обща дължина на държавните граници от 4047 километра, като граничи с Бенин (773 km), Нигер (1497 km), Чад (87 km), Камерун (1690 km), а бреговата ѝ линия възлиза на 853 km.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ni.html CIA World Factbook] – География.</ref> Най-високата точка е връх [[Чапал Уади]], извисяващ се на 2419 метра надморска височина.
[[FileФайл:Political map of Nigeria.svg|thumbмини|870px|Географска карта на Нигерия]]
[[Файл:Nigeria sat.png|ляво|мини|360п|Спътникова снимка на Нигерия]]
[[FileФайл:Lagos Atlantic Coastline.jpg|мини|200п|Плажът Елеки е популярна дестинация за туристи]]
На юг се намират обширни крайбрежни равнини, простиращи се до централните части на страната; те продължават на североизток и северозапад по съответно по течението на реките Бенуе и Нигер. На северозапад се намират ниски плата, чиято средна височина е около 500 метра. На север са разположени планински вериги и плата, чиято средна височина на места надхвърля 1200 метра. Граничните източни райони са предимно планински. В крайната североизточна част на страната платата и планините отново отстъпват на равнинния терен около басейна на [[Чад (езеро)|езерото Чад]].
 
=== Климат и води ===
Климатът е полусух в северната част на страната, докато в южните части се характеризира с висока влажност. С изключение на земите разположени на Атлантическото крайбрежие, където дъждовете са равномерни през цялата година, количеството на валежите в останалата част на страната има ярко изразен сезонен характер с отчетливи влажни и сухи периоди. Най-сериозните валежи са концентрирани през месеците [[юни]] – [[септември]], като в южните райони това са 50 – 60 % от цялото количество валежи, а в северните райони достига 90 %. Средногодишното количеството на валежите варират от 500 мм на североизток до над 3000 мм в земите в крайбрежната част.
[[КартинкаФайл:Mandara Mountains from Yola.jpg|мини|ляво|Планините Мандара]]
[[FileФайл:Kwafalls.jpg|мини|Водопадът Ква, щат [[Крос Ривър]]]]
[[КартинкаФайл:Zuma Rock.jpg|мини|ляво|Скалата Зума до [[Суледжа]]]]
Повърхностните водни ресурси, които изтичат към океана се оценяват на около 263 куб. км. годишно. Има четири основни речни системи: Нигер-Бенуе, басейн на ез. Чад, Югозападна крайбрежна и Югоизточна крайбрежна, както и трансграничната речна система ползвана съвместно с [[Камерун]].
 
Ред 157:
 
== Население ==
[[FileФайл:Population density map of Nigerian states - English.png|thumbмини|450px|Гъстота на населението в Нигерия]]
{{основна|Население на Нигерия}}
{|class="wikitable" style="width: 20%; float: right; font-size: 0.85em;"
Ред 180:
| [[Зариа]] ||1 018 827
|}
Населението на Нигерия е 182 200 000 по данни от 2015 г. <ref name="Население в света 2015"></ref>, от които 45 % живеят в [[град]]овете, а 55 % в селските райони. Тенденцията от демографска гледна точка показва бързо нарастване на населението, съчетано с намаляване на процента на градските жители, т.е. налице е ясно изразена [[миграция (хора)|миграция]] към селските райони, където хората намират препитание за да оцелеят. За сравнение през [[1987]] г., населението на Нигерия е било от 109 милиона души, от които 57 % живеят в градове и 43 % в селските райони. За период от четиринайсет години градските жители са намалели с 21 % или имаме процес на [[деурбанизация]]. Средната гъстота на населението е 197 жители на кв. км, което нарежда страната сред сравнително гъстонаселените държави в света.
 
Ежегодният темп на прираст на [[население]]то е един от най-високите в световен мащаб – 2,94 %.
Ред 187:
{| class="wikitable" style="float:right;clear:right"
|-
|[[FileФайл:Kwarastatedrummers.jpg|190px]]
|[[FileФайл:Hausa harpist.jpg|190px]]
|[[FileФайл:Igbo hat and Isiagu.jpg|140px]]
|-
|Барабанисти от народа [[йоруба]]
Ред 213:
=== Вероизповедания ===
{{основна|Религия в Нигерия}}
[[Файл:Catedral Nacional em Abuja, Nigéria.jpg|thumbмини|200п|ляво|Националната църква на Нигерия в [[Абуджа]]]]
[[FileФайл:MosqueinAbuja.jpg|мини|220п|Голямата джамия в [[Абуджа]] по време на [[харматан]]а]]
 
Религиозната принадлежност на нигерийското население е силно свързана с етническата принадлежност и е почти равномерно разпределена между християнството и исляма. Християнското население е разпръснато из южните части на страната, където южните етнически групи имат голям брой християни. Народът йоруба, който е една от двете главни етнически групи, живее в югозападната част и практикува основно християнството, а по-малко исляма и/или традиционната религия йоруба, която се съсредоточава върху вярата в един върховен бог и няколко по-малки божества. Мюсюлманското население е концентрирано на север и обхваща предимно народите хауса и фулани, които са основното население в тази част на страната, изповядващо [[сунити|сунитски ислям]].
Ред 221:
 
През XXI век са правени изследвания за процентното разпределение на населението по религии в Нигерия от различни институции – Американска агенция за международно развитие „Афробарометър“, Демографски и здравни проучвания (DHS), Изследователски център Pew, Централна интелигентна агенция на САЩ (CIA), Асоциация за религиозни архивни данни (ARDA). Получени са следните резултати: <ref name="state.gov">[http://www.state.gov/j/drl/rls/irf/2001/5687.htm 2001 Report on International Religious Freedom – Nigeria]</ref>,<ref name="CIA-Nigeria">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ni.html The World Factbook – Nigeria], Central Intelligence Agency, Library]</ref>,<ref name="">[https://translate.googleusercontent.com/translate_c?depth=1&hl=bg&prev=search&rurl=translate.google.bg&sl=en&u=http://www.pewforum.org/files/2010/04/sub-saharan-africa-appendix-b.pdf&usg=ALkJrhgX8JfF2KsRmnLqheEL1lrVfkhNqw Pew Forum за религии и обществен живот /ислям и християнство в Субсахарска Африка], стр. 3</ref>,<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Religion_in_Nigeria Religion in Nigeria]</ref>
[[FileФайл:A woman attends a health education session in northern Nigeria (8406369172).jpg|thumbмини|250px|Жени в Северна Нигерия]]
* 2001 г. – CIA: християни – 40 % ; мюсюлмани – 50 % ; местни религии – 1 %.
* 2008 г. – Афробарометър: християни – 56 % ; мюсюлмани – 43 % ; други религии – 1 %.
* 2008 г. – DHS: християни – 53 % ; мюсюлмани – 45 % ; други религии – 2 %.
* 2009 г. – Pew: християни – 46 % ; мюсюлмани – 52 % ; други религии – 1 %.
* 2010 г. – ARDA: християни – 46,5 % ; мюсюлмани – 45,5 % ; други религии – 7,7 %.
* 2010 г. – Pew: християни – 49,3 % ; мюсюлмани – 48,8 % ; други религии – 1,9 %.
* 2013 г. – Афробарометър: християни – 58 % ; мюсюлмани – 41 % ; други религии – 1 %.
 
Религиозното насилие в Нигерия е откъслечно, и се появява след налагането на [[шериат]]а в северните щати.<ref>{{cite web | author= Ismene Zarifis| year=2002| title=Human Rights Brief: Rights of Religious Minorities in Nigeria | url=http://www.wcl.american.edu/hrbrief/10/1nigeria.cfm}}</ref> Публикуването на карикатурите на [[Мохамед]] в датски вестник през 2006 обаче внезапно обостря този проблем, и в последвалите сблъсъци десетки църкви и джамии биват изгорени, а най-малко 100 души загиват. Две години преди това в [[Кано]] при друг сблъсък между християни и мюсюлмани загиват 2000 души.<ref>[http://www.christiantoday.com/article/new.prophet.muhammad.cartoon.riots.kill.christians.in.nigeria/13758-2.htm New Prophet Muhammad cartoon riots kill Christians in Nigeria] Christian Today, 8 октомври 2007 година</ref> През 2010 година пък след организирана от радикални мюсюлмани атака срещу мирно християнско население край [[Джос]], избухват нови сблъсъци при които загиват между 300<ref>{{cite news|author=Shuaibu Mohammed|url=http://af.reuters.com/article/nigeriaNews/idAFLDE6260AW20100307?feedType=RSS&feedName=nigeriaNews&utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+reuters%2FAfricaNigeriaNews+%28News+%2F+Africa+%2F+Nigeria+News%29|title=UPDATE 5-Up to 300 feared dead in central Nigeria clashes|date=March 7, 2010|accessdate=March 7, 2010|publisher=[[Reuters|Reuters Africa]]}}</ref> и 500 души.<ref>{{Cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/8555018.stm |title=Nigeria religious clashes 'kill 500' near Jos |publisher=[[BBC]] |date=2010-03-08 |accessdate=2010-03-08}}</ref>
 
=== Езици ===
[[FileФайл:Nigeria linguistical map 1979.svg|thumbмини|320px|Карта на езиковите групи в Нигерия]]
{{основна|Езици в Нигерия}}
 
Ред 261:
 
През [[2013]] г. трите най-големи африкански икономики според брутния вътрешен продукт (БВП) са <ref>{{икона|en}}[http://www.bbc.com/news/business-26913497 Nigeria becomes Africa's biggest economy]</ref>:<br>
1. Нигерия – 510 милиарда $ ; 2. Южна Африка – 370 милиарда $ ; 3. Египет – 262 милиарда $
 
Голямото население и нарастващите приходи от износа на нефт превръщат Нигерия във важен политически фактор от континентална и световна величина. При неотдавнашните дискусии за реформа на ООН Нигерия беше една от кандидатките за нов постоянен член на Съвета за сигурност.
Ред 309:
{{Портал Африка}}
 
[[Категория:Нигерия| ]]