Никифор Фока: Разлика между версии

'''Никифо̀рНикифо̀р Фо̀каФо̀ка''' ''Стари'' (на [[Гръцки език|гръцки]]: Νικηφόρος Φωκάς), роден в [[Кападокия]] ок. 830 г. и починал ок. 896 г., е един от най-изявените [[Византия|византийски]] военачалници, служили по времето на император [[Василий I Македонец|Василий I]].

[[FileФайл:Byzantines under Nikephoros Phokas capture Amantia.jpg|thumbмини|Византийците и Никифор Фока при [[Амантеа]] в Италия. Миниатура от [[Йоан Скилица|Мадрид Скилица]]]]

* [[Лъв Фока|Лъв Фока Стари]] (* 875/879, † сл. 917)

Особено драматично се развили отношенията с България. През 965 г., след бляскавите победи в Киликия и Кипър, Нйкифор II надменно и арогантно прогонил българската мисия, която дошла да прибере редовния годишен данък от Константинопол, с което фактически отказал ia спазва повече договора от 927 г. Това тласнало българите оконча-гелно към съюз с маджарите, насочен срещу Византия. Императорът >ешил да реагира с военен поход през 967 г., който стигнал обаче само ;о югоизточния граничен окоп на България и представлявал повече емонстрация на сила, отколкото началото на истинска война. След ато получил отрицателния отговор на своя ултиматум към цар Петър I, з скъса съюза си с унгарците, василевсът се отказал да води пряка >йна с България и изпратил с мисия при русите патриция Калокир, за привлече с подаръци и обещания киевския княз Светослав за съюз-•к. През 968 г. русите нападнали България, но скоро трябвало да се рнат, тъй като българите пък насочили към Киев своите съюзници тенезите. През 969 г. Светослав отново настъпил срещу България, ^вземайки последователно Дръстър и Велики Преслав. Междувре-гао цар Петър I починал (969 г.) и престолът бил зает от сина му >ис II. През есента на 969 г. съюзът между Византия и България бил възстановен, като в Константинопол пристигнали дори две българ-принцеси, които трябвало да бъдат сгодени за малолетните багре-здни василевси, а в замяна ромеите се задължавали да помогнат на ^арите срещу Светослав. Тези уговорки обаче не били осъществе-от една страна, поради бързото настъпление на русите; от друга -ди промяната на престола в Константинопол. о това време било създадено значително обществено недоволство у Нйкифор II поради продинатската вътрешна политика, както и и неумелата външна политика към франки, българи, маджари, пе-и и руси, която застрашавала сигурността на Империята от Запад ^евер. Особено съдбоносен се оказал конфликтът му е известния талник Йоан Цимиски, който изпаднал в немилост, както, и непри-гте му отношения с царица Теофано. Това послужило като основа яжение между двамата и организирането на заговор с цел сваля-1 Фока. През нощта на 10 срещу 11 декември 969 г. той бил убит от щмиски и неговите поддръжници в собствената си спалня, ифор II нямал деца от втория, си брак с Теофано, а от първия Щя син - Варда, който пострадал смъртоносно при една детска /мрял малък, още преди баща му да стане император.

969 година генералите Петър Фока и Михайл превземат сирийската столица. По това време се обновява Западната империя. Отново се събужда съперничеството между Изтока и Запада. Отон Велики поема в Рим императорската корона и подчинява почти цяла Италия. 965 година български пратеници пристигат в Константинопол за да получат правителските суми, но никифор нарежда те да бъдат набити и ги връща. Така започва война срещу България. Срива няколко погранични крепости, но не смее да атакува. Съюзява се с княза на Русия - Светослав. През 968 Светослав прекосява Дунава и бързо покорява вътрешно изтощената България. Нападението на печенеги в Русия го каза да се върне в родината си, но още на следващата година се връща, сваля Борис сина на Петър и става цар на българите. Фока осъзнава грешката си, и се опитва да се съюзи с българите но вече е късно. След превземането на Антиохия става жертва на атентат. Теофано заедно с Цимисхий ораганизирът убийството му в спалните покои.

* [[Теофан Продължител]], Ioannes Cameniata, Symeon Magister, Georgius Monachus, ex recognitione Immanuelis Bekkeri. Liber V, ''Historia de vita et de rebus gestis Basilii inclyti imperatoris''. Bonnae, impensis ed. Weberi, Е., 1838, V, 71, pp. 312-15 [http://books.google.it/books?id=YREbAAAAIAAJ&pg=PA312].