Подлог: Разлика между версии

 

Сред отделните теоретични направления не съществува консенсус за това дали подлогът е валиден като концепция за синтактичните системи на всички езици. В [[релационна граматика|релационната граматика]], синтактичните отношения като подлог и допълнение са сред първични понятия, на които се гради останалата част от теорията. В разновидностите на [[генеративна граматика|генеративната граматика]], развити от [[Ноам Чомски]], подлогът е вторично понятие, изводимо от изреченската конфигурация, но въпреки това универсално. Според някои [[Функционална граматика|функционални теории]]<ref>като граматика на ролите и референцииите, вж. {{Харв|Van Valin|1997}}</ref> съществуват езици, за анализирането на които не са необходими понятия като ''подлог'' и ''допълнение''. Такива езици са например [[Каннада|канарски]],<ref>{{Харв|Bhаt|1991}}</ref> [[мейтей]]<ref>{{Харв|Bhat|1991}}</ref> и [[класически тибетски]].

 

== Падеж ==

 

== Синтаксис ==

Подлогът обикновено контролира [[съгласуване]]то на [[сказуемо]]то: например в изречението ''„Иван отглежда крави.“'', сказуемото ''„отглежда“'' се съгласува по лице и число с подлога ''„Иван“'', а не с [[допълнение]]то ''„крави“''. С подлога са кореферентни [[възвратно местоимение|възвратните местоимения]]: в ''„Иван погледна Христо, засрамен от думите '''си'''.“'' думите са на Иван, а не на Христо.

 

== В българския език ==

 

: ''Но '''Стефан''' не винаги избираше прекия път за воденицата.''

 

Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:

 

=== Членуване ===

 

# ''Силният вятър счупи клона.''

 

{{reflist}}

 

 

== Вижте също ==