Уикипедия

Петрохански проход: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 4:
[[Файл:PetrohanskoVodohranilishte.jpg|мини|Петроханското водохранилище]]
 
'''Пе&#768;трохански проход''' (''Гински проход'', ''Берковски проход'', ''Клисурски проход'') е [[планински проход]] - – [[седловина]], в централната част на Западна [[Стара планина]], между планината [[Козница (Стара планина)|Козница]] на изток и [[Берковска планина]] на запад<ref name="golema">Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд"„Труд“, София, 2012, с. 3400, ISBN 978-954-8104-31-9 (т. 9)</ref>.
 
Най-близките населени места, отстоящи в началото и в края на прохода, са селата [[Бързия]] ([[Община Берковица]], [[област Монтана|Монтана]]) и [[Гинци]] ([[Община Годеч]], [[Софийска област]]). Дължината на прохода е 24,1 km, а надморска височина на седловината – 1409 m.
Ред 12:
През него преминава участък от 24,1 km от второкласен [[Републикански път II-81]] (от km 47,3 до km 71,4) [[София]] – [[Берковица]] – [[Монтана]] – [[Лом]]. Въпреки че проходът се поддържа целогодишно за преминаване на МПС, често през зимния сезон се затваря за преминаване на тежкотоварни автомобили поради обилни снеговалежи.
 
Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. през него се прокарва шосеен път и на седловината Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името на собственика и построения от него хан придобива популярност и проходът започва да се нарича ''Петров хан'' (''Петрохан'')<ref name ="golema" ></ref>. Днес на седловината има изградени метеорологична станция, ресторант, бензиностанция, мотел и язовир-изравнител на ВЕЦ "„[[Петроханска каскада|Петрохан]]"“. На северозапад от седловината се отделя камионен път за връх [[Ком]].
 
Съществуват планове отпреди 1990 година за изграждане на тунел под седловината, който би улеснил пътуването до Северозападна България и би подобрил транспортните връзки с [[Румъния]]. Евентуален тунел би съкратил разстоянието от София до Видин със 100 km, а от него до Враца ще бъдат само 30 km. С напредването на проекта за [[дунав мост|втори мост]] над река [[Дунав]] при [[Видин]] проектът за тунел отново става актуален в контекста на [[Паневропейски транспортни коридори|Паневропейски коридор № 4]]. Финансирането му се планира като [[публично-частно партньорство]]<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/27265/ Строят тунел под Петрохан, в-к Стандарт, 24.03.2009]</ref>.
Ред 24:
 
== Източници ==
<references />
* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1980 |publisher= |location= София |isbn= |pages= 366 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |accessdate=}}
* {{грб|366}}
{{commonscat|Petrohan}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петрохански_проход“.