Френска революция: Разлика между версии

На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание провъзгласява четвъртата<ref group="notes">след [[Конституция на Филип Орлик|Конституцията на Филип Орлик]], [[Конституция на Жечпосполита|Конституцията на Жечпосполита]] и [[Конституция на Сан Марино|Конституцията на Сан Марино]]</ref> в историята на Европа конституция и петата в света (след [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ от 1787 г.]]). Кралят я приема и полага клетва за вярност по новата конституция на 13 септември. Участниците в Учредителното събрание залагат в нея както идеите на [[Монтескьо]] за [[разделение на властите]], така и тези на [[Русо]] за превъзходство на законодателната власт и народа-суверен. <ref>François Furet et Mona Ozouf (dir.), ''Dictionnaire critique de la Révolution française'', „ Idées “ Flammarion 2007, p. 315</ref> Разделението на властите обаче е недостатъчно гъвкаво: не са предвидени механизми за разрешаване на конфликти между законодателната и изпълнителната власт, <ref>François Furet et Mona Ozouf (dir.) ''Dictionnaire critique de la Révolution française'' „ Idées “ op. cit. p. 334</ref> и не са разгледани случаите на война. <ref>Jacques Godechot ''Les Constitutions de France depuis 1789'', Éditions Flammarion, 1979 ; Éditions corrigée et mise à jour 2006, p. 69</ref> Законодателната власт е поверена на Законодателно събрание, избирано само от отговарящите на определен ценз избиратели мъже. Кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията и не носи отговорност пред Националното събрание. Кралят има право на [[вето]] върху законите, номинира министрите, които не могат да са депутати в събранието, посланиците, ръководството на армията и висшата администрация. <ref>Michel Vovelle, ''La chute de la monarchie'' 1787 – 1792, op. cit., p. 176</ref>