Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

През този период от историята на Харлем е предаван твърде романтичен характер. Но през 20-те години кварталът се превръща в пренаселено предградие и някой от легендарните традиции на ренесансовият Харлем били почернени от мизерия, престъпност или други социални зарази. Например през този период Харлем е бил известен като „рента партита“, неформални събирания, на който се сервирал контрабанден алкохол и се свирела музика. Хората плащали, за да присъстват и по този начин помагали на домакина да си изкара месечния наем. Въпреки тази живописна картина, тези партита скоро били отхвърлени от обществеността. По-нататък повече от ¼ от Афроамерикански домакинства изкарвали месечния наем като си взимали съквартиранти, които често водели със себе си вредни навици и участвали в престъпна дейност, което вгорчавало живота на уважаваните семейства. Градските реформатори опитали да елиминират „съквартирантското зло“, но проблемът се влошил преди изобщо да се подобри и през 1940 г. 40% от Афроамериканските семейства си взимали съквартиранти.

 

 

През 1928 г. първият опит за жилищна реформа в Харлем идва с конструирането на „Пол Лорънс Дънбар Хаус“, поддържана от Джон Рокфелер Младши. Намерението му било да покаже на хората с по-скромни възможности значението на възможността да живеят на откупена от тях земя. Голямата депресия обаче връхлетяла скоро след отварянето на сградите и опитът се провалил. През 1936 година той бе повторен от „Харлем Ривърс Хаусес“, доста по непретенциозен жилищен проект. През 1964 г. бил даден старт на 9 големи проекта които построили жилища и дали подслон на над 41 000 души.