Боймица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809144 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал |
||
Ред 38:
През 1843 г. османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма „[[Свети Димитър (Боймица)|Свети Димитър]]“, завършен в 1859 година. Църквата е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф [[Маргаритис Ламбу]] от [[Кулакия]]. Първото гръцко училище в селото е отворено в 1894 година.
В края на XIX век Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 г. пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman
В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на XIX век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и се превръща [[Апостол войвода]] Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]] и [[Гевгели]]йско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]]. Революционният комитет в Боймица е образуван още в 1896 г., като негов председател е българският учител Филип Димитров, родом от Леринско.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> Селото пострадва при [[Валандовска афера|Валандовската афера]]. Боймичани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след него на 23 ноември 1903 година селската чета се сражава с редовна турска войска.
|